Истината за пристрастяването към захарта

Захарта е едно от най-вредните и най-пристрастяващи вещества, които приемаме, тъй като причинява множество метаболитни нарушения. Днес тя се открива в почти всичко, което консумираме.

Средният американец консумира около 17,4 супени лъжици захар дневно – това е с пет лъжици повече от средния прием, препоръчан от Диетичните насоки на САЩ/2015-2020. В статия, излязла във Washington Post през 2015 г., се казва, че САЩ дори се нареждат на първо място в света по консумация на захар.

Според проучване, публикувано в Journal of the Academy of Nutrition and Dietetics, около 75% от пакетираните храни, които се продават в супермаркетите, съдържат добавена захар. Тя присъства дори в бебешките храни, което излага децата на множество здравословни проблеми от много ранна възраст.

Избягването на захарта обаче не е толкова просто, колкото избягването на сладкото, тъй като пикантни храни, като дресинги за салати и пица, също съдържат тази съставка. Захарта се крие под 61 различни имена в хранителните етикети, най-често срещаните от които са: захароза, високофруктозен царевичен сироп, меласа, кленов сироп, глюкоза, малтоза, лактоза и концентрат от плодов сок.

Какво прави захарта толкова пристрастяваща?

Когато приемаме храни със съдържание на захари, центърът за „възнаграждение“ в мозъка, известен като nucleus accumbens или прилежащо ядро, се стимулира чрез повишени сигнали на допамин – невротрансмитер, който играе важна роля при възприятието ни за удоволствие. Стимулирането му поражда у субекта чувство на щастие, което е сравнимо с това, което изпитват хората след употребата на наркотици като хероин.

Тъй като яденето на захар ни кара да се чувстваме добре, ние често посягаме към нея. Когато редовно консумираме по-големи количества, допаминовите сигнали от тялото към мозъка отслабват и развиваме толерантност. В този случай ни трябва повече захар, за да изпитаме същото ниво на удоволствие и в крайна сметка стигаме до захарна зависимост. По този начин прозводителите използват захарта, за да направляват поведението ни.

Има много проучвания, свързани с пристрастяващия потенциал на захарта. Например в проучване от 2018 г., публикувано в British Journal of Sports Medicine, се казва, че “захарта е причина за достатъчно симптоми, за да се счита за пристрастяващо вещество“. При консумацията й се появяват ефекти, подобни на наркотичните.

Прекомерното консумиране на захар се свързва с хронични метаболитни проблеми, като диабет тип 2, наднормено тегло и сърдечни заболявания. Освен това учените са установили около 60 други рискове за здравето при консумиране на твърде много захар.

Как да се справим с пристрастяването към захарта

Никога не е твърде късно да се отървем от навика да консумираме прекомерно много захар. Така например може да се опитаме:

• да намалим приема й – употребена в умерени количества и в естествената й форма не се счита за вредна;
• да избягваме царевичния сироп с високо съдържание на фруктоза (HFCS);
• да увеличим консумацията на здравословни мазнини (като омега-3 мастни киселини и храни като сьомга, авокадо, сурови ядки, яйца от свободно отглеждане и т.н.);
• да консумираме повече ферментирали храни – кисело мляко, кефир;
• да пием чиста вода (а не подсладени напитки);
• да пробваме техники за емоционално освобождаване.

Може и да е трудно да кажем „не“на сладкото, особено ако преди сме го консумирали ежедневно, но след като го направим, ще видим, че си заслужава.