Затлъстяване, обездвижване и вредни газове са трите фактора, предразполагащи към астма при децата

Затлъстяването предхожда астмата

През последните няколко години наистина се увеличава броят на децата, които страдат от астма. Изследователи от университета в Нюкасъл обявиха, че са открили нови стратегии за лечение на този често срещан проблем сред подрастващите. Те се опират на новите им открития във връзка с причините за възникването на това заболяване,  а именно затлъстяването. То е последствие от дисбаланса в количеството на приетите калории и изразходваната в ежедневието енергия. Всички сме свидетели на тенденцията как децата ни се хранят с некачествена или неподходяща за тях храна и водят заседнал живот пред телевизора или компютъра.

Учените открили, че затлъстяването често предхожда появата на астма. Ако детето има наднормено тегло, вероятността дихателните му пътища да заболеят се увеличава двукратно. При намалена физическа активност от страна на децата също има сериозен риск от появата на астма. При възрастните проблемът е почти същият – предразположението се увеличава двойно, но лечението е много по-трудно, отколкото при децата. Освен това данните показват, че при нормализиране на теглото лечението е много по-бързо и ефективно. Веднага се забелязва подобряване на състоянието, дори и без приемането на медикаменти.

Има родители, чиито деца са вече болни, и те не им позволяват никаква активност, за да не се влоши състоянието им. Няма причина за подобни предпазни мерки, ако натоварването е умерено.” – казва проф. Пол Фостър от Нюкасълския университет. ”За да се подобри здравословното състояние на децата, страдащи от астма, те трябва да изразходват повече енергия в движение и спорт.”

Антиоксидантите потискат симптомите на задушаването

Бедната на плодове, витамин С, антиоксиданти и манган диета води до проява на симптомите на бронхиална астма, показват резултатите от проучване на Patel, публикувани през май в списание Thorax. Нарастващата честота на бронхиалната астма, особено в страните с по-висок стандарт на живот, налага хипотезата, че има пряка връзка между хранителните навици и развитието на белодробната патология.

Изследването установило, че 51.5% от участниците с диагноза астма не са консумирали никакви плодове, докато участниците с прием на плодове над 46.3 g/дневно демонстрирали значителна редукция на симптомите на бронхиална астма. При анализа на приеманите хранителни добавки, манганът и селенът се оказват два независими фактора за контрол на симптомите на астмата. Оказало се също така, че пациентите със симптоми на заболяването са с много по-ниски нива на витамин С от асимптомните участници. Установило се още, че повишаването на нивата на витамина с 1 mcmol/l намалява риска за поява на симптоми на заболяването.

Затова съветът на учените е в храната на болните от астма деца да преобладават плодовете и зеленчуците и храни, богати на фибри  за сметка на пържените картофи, пуканките в масло и храните от веригата за бързо хранене. От значение са храните с високо съдържание на витамин А и С. Те намаляват алергичната чувствителност на организма и с това ограничават пристъпите от астма.

14 % от астмата при децата се дължи на вредните газове

Един от най-сериозните проблеми според пулмолозите от Европейския обществен здравен съвет са вредните газове в големите градове. Новите данни от проведените проучвания показват пряка взаимовръзка между по-изявената астма и децата, които са изложени на по-високи нива на замърсяване. Един от най-изявените специалисти в областта, д-р Лаура Перез от Световната здравна организация, твърди, че и преди 20 години са били наблюдавани ефекти върху човешкия организъм от замърсяването на въздуха, но те се свеждали до провокиране на отделни симптоми, сега може да се говори за пряка връзка между астмата и вредните газове.

След дългогодишни изследвания над болестта и пристъпите й учените са установили, че за отключването на астматичните пристъпи са отговорни два протеина. Проучванията показват, че при навлизане на поленови частици в дихателните пътища нивото на единия протеин се повишава, а на другия се понижава. Те се синтезират във вътрешните слоеве на дихателните пътища и контролират реакциите към алергени. Според учените идентифицираните протеини предоставят възможност за създаване на нови, по-ефективни лекарства. Разработени са и техни предклинични модели. Макар че е твърде рано да се правят изводи за клиничното им приложение, лекарствата показват обещаващи резултати в задържането на астматични промени в белодробна тъкан, изложена на поленови и вирусни алергени.