Пшеницата – добрата, лошата и злата

Враг номер 1 за здравето ни се оказва най-често слаганият на трапезата ни продукт – пшеницата. Това се твърди от все повече учени в чужбина и у нас. Без съмнение не липсват основания пшеничените продукти да бъдат наричани опасни за здравето, но за да можем да си създадем по-точна картина и съответно да взимаме по-добри решения трябва да проучим всички характеристики на пшеницата.

Въпреки всички рискове и болести, които се приписват днес на пшеницата, трябва да имаме предвид, че по отношение на еднозърнестия лимец ползите далеч надхвърлят недостатъците. Това важи с още по-голяма сила, когато този вид пшеница се използва за направата на хляб с кисела закваска, а не с мая.

Какви са ползите от лимеца:

Истината е, че съвременната пшеница няма нищо общо с пшеницата, която са консумирали нашите предци. До 1943 г. пшеницата е естествено еволюирала, естествено са се смесвали сортове, накрая са се получили 2-3 сорта, като основният е лимецът. След тази година производителите започват да правят различни модификации с цел по-висока издръжливост и по-висок добив. Затова започва чудовищно нашествие за хибридизиране, кръстосване и всякакви други селскостопански методики, които създават зърно с много по-високо съдържание на глутен. Основният проблем е, че при хибридизация протеинът на пшениците – глутенът, претърпява значителна структурна промяна, което е причина за много от странните здравословни феномени, констатирани у консуматорите – газове, подуване, диария, обриви, мигрена, умора, артрит и чревен дискомфорт. Редовното консумиране на бяло брашно, което е в основата на толкова много продукти, трудно може да се избегне и много хора постепенно съсипват храносмилателната си система.

И все пак глутенът, макар и действително сериозен фактор, не е чак толкова страшен в сравнение с една друга изключително опасна практика в селското стопанство, за която мнозина не знаят. Тази практика е прякото прилагане на глифозат в нивите с пшеница непосредствено преди стадия на жътвата, за да се осигури по-ранна и богата реколта. Пръскането на отрова директно върху семената на пшеницата е рутинна практика през последните две десетилетия. От 1990 г. насам честотата на болести на стомаха като целиакията се е повишила ако не двойно, то достатъчно много, че да събуди тревога у нас. Червата са наричани „портата към здравето“ в източните традиции. Затова е важно да обърнем внимание на хляба, с който се храним. Като че ли употребата на органична пшеница, неотглеждана по конвенционалните търговски методи, в които приходите са поставени много по-високо от здравето на консумиращия, днес са ключът към тази важна порта.