Отчуждението от природата разболява децата

Нашата цивилизация е облекчила и удължила живота на човека, но го е отдалечила значително от неговите корени – природата. Начинът на живот днешно време се променя не с всяко поколение, а с всяко десетилетие. Най-показателни в това отношения са измененията, протичащи при нашите деца.

От 2009 г. насам сред психолозите все по-популярен става терминът природо-дефицитно разстройство, въведен от Ричард Лоув. Това разстройство е свързано с начина на живот и средата, в която израстват децата ни. Малчуганите прекарват по-голямата част от времето си не на въздух, не в игри със своите връстници, а пред компютър и другите нови технологични постижения. Навлезли сме в нова ера на разрастване на градовете, което обаче е свързано с ограничаване игрите на открито и затваряне на децата в къщи. Според изследователи като Лоув аграрният, природно ориентиран начин на живот, закодиран в човешкия мозък не е съвсем готов за свръх-стимулиращото изкуствено обкръжение, които сами сме моделирали за себе си. Някои деца се адаптират. Тези, които не успяват обаче развиват симптоми на природо-дефицитно разстройство, които включват проблеми с вниманието, затлъстяване, тревожност и депресия.Природо-дефицитното разстройство не е медицинско състояние – то е описание на цената, която хората и най-вече децата  заплащат за отчуждението си от природата. Отчуждение, което уврежда личностите, семействата и обществата.

В САЩ и Европа от 1970 г. насам се наблюдава драстично покачване на затлъстяването, психическите проблеми и дори самоубийствени наклонности при децата и подрастващите до 18 години. Средностатистическото американско дете прекарва 44 часа на седмица с електронните медии. Различните компютърни и телефонни игри съществено снижават познавателните способности на детето и темповете на личностно развитие (не случайно на нашите баби и дядовци са възлагани задачи като за големи хора още от осемгодишна възраст).

Изследванията също така показват, че заради преобладаващото време, прекарвано пред монитор и в седнало положение, децата получават нарушения в моториката и координацията на движенията. Детството представлява критично време за развитие на навиците за координация на движенията. А те на свой ред играят най-важна роля във формирането на здравето и благополучието на човек през целия му живот. Седящият начин на живот влияе негативно на развитието на тези навици, което води до влошаване на общата физическа форма, снижаване на самооценката и влошаване на успеваемостта. Ускоряващият се ход на бързо отчуждаване на децата от опита, натрупан чрез директния контакт с природата, може да доведе до дълбоки усложнения не само за здравето на бъдещите поколения, но и за здравето на Земята като цяло.

Ричард Лоув прекарва десет години в пътувания из САЩ, прави репортажи и разговаря с родители и деца, живеещи както в слабо населени, така и в урбанизирани райони. Той установява, че сензационното медийно отразяване на природата и параноичните родители буквално са „наплашили и пропъдили децата от гората.“ Една от основните причини за развитието на природо-дефицитното разстройство при децата  се корени в отношението на родителите. Ричард Лоув смята, че в стремежа си да предпазят своите деца родителите спомагат за откъсването на децата от естествените им природни нужди и дори благоприятстват за нарушаването на детската способност за връзка с природата.

Все повече асоциации и организации препоръчват на училищни и предучилищни заведения да организират по-често занимания и различни културно-развлекателни мероприятия на открито сред природата. Психолозите са убедени, че неврологични разстройства като дефицит на вниманието и хиперактивност, астма, депресия, хипертония, сърдечно-съдови проблеми и редица други заболявания се влияят съществено от природната среда. Изследванията на ученици в национален мащаб показват, че училища, които разполагат с класни стаи на открито, както и други форми на експериментално обучение, постигат значително по-добри резултати при обучението на учениците в областта на социалните дейности, науката, филологиите, и математиката.

* природата подхранва креативността им.

Решението е съвсем близо до нас – дори в задния ни двор или съседния парк! Изследванията сочат, че природата насърчава творчеството и успокоява децата, сблъскали се с информационното претоварване на модерния живот. Водата, дърветата, храсталаците, цветята, горите и потоците са най-добрите „играчки“, защото за разлика от купешките фигурки на екшън герои, те могат да бъдат всичко.

 * контролираните рискове

Опитайте се да се отърсите от медийните внушения и да излезете на открито с децата си, като им позволите да изпитат усещането за свободно и безгрижно скитане. Не забравяйте да прецените рисковете от това какво би се случило в детското въображение и душевен живот, ако държим децата си заключени вкъщи само защото се страхуваме, че навън ги дебнат само и единствено опасности.

 * природно ориентирани лагери и училища.

Много родители изпращат децата си на летни лагери,  които акцентират върху технологиите и заниманията на закрито. Избрете лагери, които акцентират на непланираното време, прекарвано сред природата, където децата са свободни да използват всичките си сетива, и да играят както намерят за добре.

* планирайте време на открито.

В родителската култура, изобилстваща от планирани действия, вмъкнете и надписа „Излез навън!“ в семейния си график. В иделния случай семейството трябва да излиза навън поне веднъж на ден, но дори да не успявате да поддържате такъв режим, задължително прекарвайте уикендите заедно извън града.