Пет мита, които се ширят в йога средите

Йога индустрията е увеличила своя ръст с 30 % за последните години, цифровото изражение на което са 27 милиарда годишни приходи. Интересът е огромен, а с него се затвърждават и някои доста погрешни представи. Независимо дали сте редовен йога практикуващ или релаксирате само от време на време, гарантирано е, че сте чували някои от тези, можем да ги наречем съвсем спокойно слухове по адрес на йога.

Проблемът с това схващане, че се потим, за да изхвърлим токсините е, че всъщност функцията на пототделянето е да охлажда тялото, а не да елиминира отпадъчния, боклучав материал (това е работа на вътрешните органи като бъбреците, черния дроб и храносмилателния тракт). Когато се потим, всъщност освобождаваме вода, сол и електролити – нищо общо с токсините. Всъщност най-добрият начин да изкарате токсините от тялото си е като го пълните с възможно най-малко от тях. Това не означава, че с йога не постигате очистителен ефект. С йога стимулирате и балансирате състоянието на вътрешните си органи, метаболизма, кръвообращението, което в крайна сметка ви помага да се освобождавате и от токсините. Но това няма нищо общо с потенето.

Липсата на достатъчно свободно време ( да речем цял един час, който да отделите за йога) не означава, че практикуването й няма смисъл. Напротив повечето индийски йога учители повтарят едно и също –  по-добре да отделяте по 10-15 минути всеки ден, отколкото да тренирате по час и половина два пъти седмично. Дори ако в началото е необходимо да влагате повече време и усилия в усвояването на упражненията, след натрупването на малко опит ще може да постигате ефект и от кратки йога сесии.

Някои студиа действително съчетават йога с хиндуизма или някои от хилядите му разклонения. Но като цяло тенденцията на запад е йога да се възприема само като методология за физическо и ментално усъвършенстване, изчистено от религиозно-философския контект, присъщ на индийския му първоизточник. Поне 80 % от практикуващите споделят, че йога за тях не е религия, а средство да се чувстват по-добре в кожата си и да редуцират нивата на стрес.

Вярно е, че йога не е силов спорт и е подходяща както за деца, така и за възрастни. Но това е валидно, когато се преподава правилно. Рисковете от нараняване, прещипвания и схващания са като цяло ниски, но от друга страна все повече зачестяват злополуките в час заради амбициите на някой йога преподаватели и най-вече несъобразяване с физическите и здравословни характеристики наотделнтие  ученици. Затова старайте се никога да не пресилвате тялото си, поддържайте го хидратирано и ако трябва модифицирайте позите спрямо вашите умения. Бременните жени и хората, страдащи от ишиас трябва да бъдат особено внимателни към избора на пози, които ще практикуват.

Идеята води началото си от Бикрам Чаудхари, който създава ново течение през 70-те, като предлага хатха йога упражненията да се правят по 90 минути в стая с постоянна температура 40 градуса и 40 % влажност на въздуха – кажи-речи йога в сауна. Днес т.нар. бикрам йога се предлага в над 1650 студиа в света. Реално проучванията от университета в Колорадо показат, че ползите не са толкова, колкото се промотират в книгите на Бикрам Чаудхари. Действително се свалят повече мазнини и се увеличава силата и гъвкавостта на тялото, но рисковете от дехидратиране, хипертермия (пренагряване), замайване, гадане и дори натоварване на сърцето са достатъчни фактори човек да предпочете нормална и не толкова екстремна среда за своите йога занимания.