За какво е полезен вкусният нахут

Преди около 7 500 години нахутът се разпространява от Турция към Близкия изток, Южна Азия и Северна Африка, но започва да се култивира едва около 3000 г. пр. Хр. До XIV век испанските изследователи разпространяват любовта към ореховия, маслен вкус на храната и леко зърнестата му струткура отвъд Рим и Гърция. Днес Индия, Пакистан, Турция и Мексико са едни от най-големите производители и консуматори на нахут.

Има две онсовно разновидности нахут: kabuli и desi. По-големият, гладък и бежов на свят kabuli  е по-широко разпространен от по-малкия по-тъмен и с твърда обвивка desi. Има видове зелени, червени, кафяви и черни на цвят.

Недостатък на нахута е, че той съдържа лектини:  растителни протеини, които се закачат за клетъчните мембрани. Проучвания сочат, че прекомерната консумация на лектини води до проблеми с храносмилането, червата, и увеличава рискът от автоимнунни болести. Поради това нахутът трябва да се консумира умерено.

Правилната подготовка и сготвяне на наухта помагат да се намали количеството на лектини. Наухтът трябва да се кисне най-малко 12 часа и често да му се сменя водата. Може да се добави и сода за хляб, за да се неутрализират лектините. Водата се изхвърля, а нахутът се измива добре преди готвене, като трябва да ври най-малко 15 минути на силен огън или в тенджера под налягане.

Защо е полезен нахутът

Нахутът съдържа малко количество наситени мазнини, холестерол и натрий и е отличен източник на фолиева киселина. Той също така съдържа манган, което помага за правилния метаболизъм, образуването на костите, репродуктивните функции и имунния отговор. Нахутът е добър източник на диетични фибри, което спомага за намаляване на нивата на лошия холестерол и тези на кръвната захар.

Според журнала Nutrients, нахутът е богат на различни биоактивни растителни съставки в това число „стероли, танини, каротеноиди и други полифеноли като изофлавони“.

Въпреки полезните си свойства нахутът трябва да се консумира в умерени количества.