Неподозирани фактори, скъсяващи човешкия живот

Всеки човек иска да живее дълго и според силите и разбиранията си се старае да стори това, елиминирайки вредните или застрашаващи живота фактори като например да не цъкаш на таблета, докато шофираш. Разбира се, можем да ядем само здравословни храни, да се въздържаме от цигари и алкохол и да се стараем да стоим надалеч от неприятности, но въпреки това има и други, неподозирани на пръв поглед фактори, които също влияят на продължителността на живота.

Постоянно се внушава представата, че човешката самота е нещо неестествено, че е съдба за неудачници, серийни убийци или хора с някакви отклонения. Това е твърде пресилено твърдение, но все пак има известна доза истина в това, че перманентното състояние на самота съкращава или е предпоставака за скъсяване на продължителността на живота. Рисковете са също толкова високи, колкото липсата на физическа активност и затлъстяването. През 2013 г. едно изследване във Великобритания установява, че социалната изолация увеличава опасността от смъртност при възрастни хора с 26 % в сравнение с хората, водещи активен социален живот и на преклонна възраст.  Доказано е, че физическият контакт между хората способства за снижаване на стреса и раздразнителността, докато изолацията е нездравословно усамотяване. Психолозите изтъкват също така, че присъствието на други хора често се явява фактор, подобряващ нашето поведение и дори склонността да се грижим един за друг.

Депресията, имаща редовно рецидиви, е способна да отнеме цели 11 години от продължителността ни на живот. Горе-долу с толкова се намалява живота и ако всеки ден ден изпушваме по една кутия цигари. Това навярно ви звучат някакви евтини теоритични спекулации, но истината е, че учените постоянно следят как депресивните състояния се отразяват на човека на клетъчно ниво. В последно време на прицел са т.нар. теломери – тези части от хромозомите, които имат свойството да скъсяват възрастта. Колкото по-къси са теломерите, толкова по-голям е рискът от ранна смърт поради заболявания или сърдечно-съдова недостатъчност. Изследователите изучили кръвните показатели на три различни групи от хора: такива, които никога не са преживявали депресия, преживели сериозно депресивно разстройство в миналото и хора, страдащи от депресия в момента на изследването. Учените изключили влиянието на факторите на нездравословен живот като тютюнопушене и алкохол. След измерване на теломерите открили, че те са най-дълги при хората непреживявали депресивни състояния. По-интересното било, че колкото по-сериозна и тежка била депресията, толкова по-къси били теломерите. Това доказва, че тялото ни на клетъчно ниво може да измерва дълбочината на нашето екзистенциално отчаяние.

Родители, стоматолози и рекламни лица непрекъснато ни четат лекции за важността от хигиена на устата. Учени в областта на сърдечните заболявания от отдавна изследвата връзката между състоянието на зъбите и венците и това на сърдечно-съдовата система. Въпросът е дали тази връзка е причинно следствена или всичко се обяснява с това, че действията, които повишават риска от възпаления в устната кухина (като лошо хранене) се отразяват и на сърцето. Науката вече има известен отговор. Наскоро бил проведен експеримент, в който експертите заразили мишки с няколко типа бактерии, предизвикващи възпаления на венците, а след това проследили възпалението. Веднага се установило, че рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания се увеличили като например повишаване нивото на холестерола. Това показва, че пренебрегвайки грижите за зъбите и венците, човек може да си нанесе удар и на сърцето.

Едно любопитно изследване на Чикагския университет извежда следната закономерност, свързана с раждането. Хората, родени през есенните месеци се оказват по-дълголетни в сравнение с тези, появили се на бял свят през пролетта и лятото. Друго изследване в Дания и Австрия допълва картината, като отбелязва, че в Южното полукълбо вероятността за по-дълъг живот се падала на родените през март, април и май. Изследванията се опитват да установят дали има връзка между месеците, в които сме раждане и здравословното ни състояние – нещо, което е познато в китайската медицина. Оказва се, че такава закономерност действително има. Хората, родени през пролетта например страдат повече от разстройство на храносмилането и диабет тип 1.

Още не се знае защо родените през есента имат по-добри показатели по отношение на здраве и дълголетие. Една от теориите е, че е свързано с нивата на витамин D по време на бремеността. По правило хората черпят от този витамин посредством слънчевата светлина. Това означава, че есенните деца са се къпали в повече витамин  D през месеците преди да се родят в сравнение с пролетните и летни деца, на които им се падат повече тъмни дни.