Препоръчителната дневна доза съдържа:

Артишок 120,000 mg
Бял пипер 120,000 mg
Галангал 120,000 mg
Червен пипер 120,000 mg
Джинджифил (екстракт) 50,000 mg
Чили (екстракт) 25,000 mg
Алое Вера (екстракт 200:1) 20,000 mg
Джинджифил (корен) 15,000 mg
Дълъг пипер (Piper Longum) 15,000 mg
Черен пипер 15,000 mg
Пиперин 3,000 mg

Артишок

Артишокът (Cynara scolymus) е тръноподобно, силно растение от семейството Сложноцветни (Asteraceae). През 2003 г. артишокът бе избран за лечебно растение на годината. Смята се, че артишокът има усилващ апетита, подобряващ храносмилането и понижаващ холестерола ефект. На основата на различни механизми на действие а) чрез повишена екскреция на холестерола, б) повишена консумация при синтеза на жлъчните киселини и в) инхибиране на образуването на холестерола в чернодробните клетки, се смята, че е възможно понижаване на общия холестерол с до 12% чрез артишока. В тази връзка артишокът има важна роля в предотвратяването на атеросклерозата. Горчивото вещество Cynarin в артишока стимулира метаболизма на черния дроб и жлъчката. Листата им се ядат задушени, използват се за сокове, чайове, сухи екстракти и тинктури. Медицинският и диетичният им ефект се обяснява със съдържанието на флавоноиди и производни на хининовата киселина.

Бял пипер

Бял пипер се получава от напълно зрели плодове на пипера (Piper Nigrum). Външната обвивка и месестата част на пиперовия плод се отстранява за тази цел. Това се прави чрез накисване на прясно откъснатите плодове, най-добре в бавно течаща вода. Така месестата част се отделя от зърната и може да бъде отстранена механично. Зърната след това се изсушават и са известни като бял пипер. Белият пипер увеличава топлиннообразуващите процеси в организма и повишава абсорбцията в стомашно-чревния тракт.

Галангал

Галангалът (Alpinia officinarum) е често използвано лечебно растение и подправка, роднина на джинджифила. В билколечението се използва, съдържащото се в корените, етерично масло с джинджероли, галангол, флавоноиди и танини. Съставките стимулират храносмилането, действат спазмолитично, както и антибактериално и противовъзпалително. Затова галангал се препоръчва особено при стомашно-чревни нарушения, като метеоризъм и подуване на корема, при дискомфорт със спазми в стомашно-чревния тракт и за подобряване на кръвообращението и снабдяването на мускулите с кислород. Нови проучвания сочат, че галангалът има фунгицидни и дори анти-туморни ефекти.

Червен пипер

Червеният пипер от сладки червени чушки активира термогенезата и ускорява метаболизма без да ускорява сърдечния ритъм или кръвното налягане. Освен това червеният пипер е източник на антиоксиданти, витамин В6, магнезий, витамин С и подобрява нощното ни виждане.

Джинджифил (екстракт)

Ароматът на джинджифил (Zingiber officinale) е приятен, вкуса е пикантен до лют. Джинджифиловият корен съдържа вискозен балсам (Олеорезин) от етерични масла и люта компонента - джинджероли и шоаголи. Стритият на прах корен от джинджифил притежава антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Използва се като средство против гадене и повръщане и има стимулиращ ефект спрямо стомашния сок, слюнката, формирането на жлъчния сок, както и функционирането на червата. Лютивите съставки имат положителен ефект и при известната болест на пътуването или морска болест.

Чили (екстракт)

Екстрактът от лютите чушки чили увеличава топлиннообразуващите процеси в организма, стимулира обмяната на веществата и превръщането на мазнините в енергия.

Алое Вера (екстракт 200:1)

Над 150 вещества в алоето са известни днес, сред тях полизахариди, витамини, минерали и аминокиселини. Една от най-големите изненади, които алое вера представи на науката през 20-ти век, е ацемананът - полизахарид, който се произвежда в човешкия организъм до пубертета. Мукополизахаридът ацеманан бе описан за първи път в рамките на серия изследвания през осемдесетте години на миналия век. Американецът Джон C. Питман публикува през 1992 г. в списанието Health Consciousness статия за естествените "антивирусни, антибактериални и противогъбични свойства" на дългата полизахаридна верига. Оттогава потенциалът на ацеманана, който освен в листата на Алое вера присъства и в корените жен-шен и астрагалус, гъбата рейши и в хрущяла на акулите, занимава изследователски екипи по целия свят. Към това се прибавят и така наречените амино захари като глюкозамин, които се срещат в човешкото тяло в съединителната тъкан, в хрущяла и в синовиалната течност. Освен това алое съдържа различни ензими, известни на науката отдавна като гаранти на мощна клетъчна защита и хомеостаза, например протеази, оксидази, амилази и каталази. Алое вера е една супер храна, която поддържа своя метаболизъм в естествените си местообитания при екстремни условия, има цяла гама от добре координирани жизненоважни вещества, чиито ефикасност в организма на човека е доказана. Най-важните минерали се събират в клетките на алое вера в особено ефективно съоотношение на концентрация. Това се отнася за макро елементи - главно калций, калий, магнезий, натрий и желязо - както и за микроелементите манган, хром, цинк и мед.

Джинджифил (корен)

Ароматът на джинджифил (Zingiber officinale) е приятен, вкусът пикантен до лют. Джинджифиловият корен съдържа вискозен балсам (Олеорезин) от етерични масла и люта компонента - джинджероли и шоаголи. Смята се, че стритият на прах корен от джинджифил притежава антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, използва се като средство против гадене и повръщане и има стимулиращ ефект спрямо стомашния сок, слюнката, формирането на жлъчния сок, както и функционирането на червата. Лютивите съставки имат и положителен ефект при известната болест на пътуването или морска болест.

Дълъг пипер (Piper Longum)

Дългият пипер, известен още като Индийски дълъг пипер (Piper Longum), е растение, което едновременно е част от древните Аюрведичните лечения, както и от ежедневен микс от подправки. Той съдържа пиперин – основен алкалоид, който подобрява действието на чревната и храносмилателната системи. Дългият пипер е известен като помощно средство при диети и отслабващи режими, тъй като подкрепя контрола над теглото без да има странични ефекти върху организма. Растението ефективно понижава телесните мазнини, прочиства тялото от мазнинни токсини и предотвратява затлъстяване. Изключително полезно средство за третиране на диабет и чернодробни заболявания.

Черен пипер

Черният пипер намира приложение при простудни заболявания, невралгии и ревматизъм. Главните компоненти на черния пипер са горчивият гликозид пиперин, витамин Е и С. Захранва с енергия нервната система, подобрява храносмилателната функция на стомаха и укрепва мускулите на храносмилателните органи. С него човек изработва повече стомашен сок и ферменти. Черният пипер помага също при метеоризъм и при гастрит с повишена киселинност.

Пиперин

Пиперинът е основният алкалоид в черния пипер. Има много здравословни ползи, една от основните от които е, че увеличава бионаличността на голяма част от други полезни съставки. Използва се също за подобряване здравето на червата като повишава притока на кръв към тях, повишава качеството на храносмилането и съответно разпространението на приетите вещества вследствие него. Приемът на пиперин като хранителна добавка повишава способността за абсорбция на полезни вещества, предпазвайки ги от превръщане в отпадъци и изхвърлянето им от организма.