Мръсотията не е мръсна?

Съвременното общество е меко казано обсебено от борбата срещу вредните микроби. Като че ли за всяка добра майка мръсотията и калта са най-големият враг, от който трябва да бъде предпазвано детето. Като родители се опитваме постоянно да мием ръцете на децата си с антибактериални сапуни и гелове, да бършем ръцете им с мокри кърпички с алкохолно съдържание или да ги преобличаме веднага щом поизцапат малко дрехите си.

Последните научни изследвания обаче доказват, че родителите, които отглeждат децата си в стерилна среда и не им позволяват да  поиграят на воля в шубрака и калта, ги правят многократно по-уязвими на алергии, астма, екземи, дори на диабет.

Деца и кал: „любов от пръв поглед“

За децата е естествено да бъдат възможно най-близо до природата. Най-любимите им игри са именно тези, в които могат да се почувстват деца, като се гмурнат в пясъчника, калта, тревите или цамбурнат в локвите. Причината за привличането е не просто детското любопитство, а милионите години еволюция. От мания за чистота родителите не само лишаваме децата си от истинско детство, но с укорите си посичаме вродените им изследователски инстинкти и ентусиазъм. Но най-лошото е, че ги лишаваме от естествените механизми, с които природата ни е позволила да изградим здрава и устойчива имунна система.

Връзката между цапането и имунитета

Децата обичат мръсотията, защото инстинктивно знаят, че е нещо добро за тях, нещо, което ще им помогне да изградят силен имунитет. Също като мускулите в тялото ни имунната система има нужда да прави упражнения, с които да развива напълно своята боеспособност. Погълването на „мръсотийки“ в детските години се оказва идеалната тренировка за имунната система. Когато детето пъха различни неща в устата си, то позволява на организма да проучи обкръжаващата го среда. Това е не само „упражнение” за имунните реакции – толкова необходими за по-нататъшното предпазване на организма – но играе и важна роля за умението на организма да разпознва какво точно да игнорира. Децата, които израстват по селата и фермите са изложени на всевъзможни буболечки, червеи, кал, слама и шума – все неща, които определяме като „мръсотия“, но въпреки това значително по-рядко развиват алергии и автоимунни проблеми в сравнение с децата, растящи в урбанистична среда и прекарващи повечето време на закрито.

Ето ползите, от които лишавате детето си, ако в мига, в който то скочи в локвата, докосне камъче или покрие дрехите си с прах, вие размахате пръст и го смъмрите с думите „Не пипай, това е мръсно!” „ Виж на какво прасе си заприличал”; „Престани да се цапаш!“ и т.н

* Мръсотията активира мозъчните неврони

В почвата се съдържат бактерии, която активират невроните, образуващи серотонин, който на свой ред е отговорен за редица телесни функции. Серотонинът има ключова роля в регулирането на гнева, настроението, съня, телесната температура и апетита.

* Калта е полезна за кожата

Сигурни сте чували или виждали как първото нещо, което прави едно ранено животно е да легне в кал. В почвата се съдържат определени бактерии, които предпазват кожата от наранявания, правят я по-здрава или спомагат за зарастването на повърхностни рани.

* По-малък риск от психични разстройства и комплекси

Децата, които играят рядко навън, страдат по-често от психични разстройства и развиват комплески. Социалните им умения изостават значително от децата, които прекарват по 4-5 часа дневно навън.

Всички се притесняваме толкова много да не би децата ни да се разболеят от настинка или грип, че сме обсебени от идеята те да са достатъчно чисти и предпазени от микроби. Това обаче противоречи на естествения ритъм на живота. По-честата игра навън на бос крак и ровенето в мръсотията ще направи чудеса за здравето на нашите деца. Всичко това не означава да го „караме през просото“, но можем поне да престанем да се тревожим, когато сме навън и да зарежем своите родителски амбиции да превръщаме децата си в чисти и спретнати педанти. В крайна сметка нали затова са топлата вода и пералнята. Нека оставим децата си да бъдат деца.