Как пандемията COVID-19 засяга хората с психични заболявания – част 1

Пандемията COVID-19 засегна и вероятно ще продължи да засяга хората от различни държави и етноси. Тя принуди хората да се изправят срещу редица стресови фактори – загуба на работа, изолация и икономическа несигурност – и всичко това наведнъж. Тази рязка промяна несъмнено оказва значително въздействие върху психичното здраве на всеки човек, но за хората с вече съществуващи психични заболявания и проблеми, ситуацията е още по-тежка. Всъщност наскоро проведено проучване, публикувано от The American Journal of Psychiatry, установи, че по време на пандемията над 20 процента от анкетираните с установени психични проблеми, съобщават за влошаване на симптомите. Ето начините, по които пандемията COVID-19 може да повлияе върху най-често срещаните психични заболявания, както и някои съвети за справяне с тях:

Обсесивно-компулсивно разстройство – притеснението и страхът да не се разболее от COVID-19 е изпитание за здравия човек, а за човек, който е предразположен към обсебващи (натрапчиви и нежелани) мисли или многократно изпълняване на определени процедури, е изключително обезпокоително. Натрапчивите мисли и необходимостта от непрекъснато миене на ръцете са едни от симптомите на обсесивно-компулсивното разстройство. Затова у хората, диагностицирани с обсесивно-компулсивно разстройство могат да се породят съмнения дали нуждата от измиване на ръцете се дължи на заболяването им или на адаптирането към живот в условия на COVID-19.

Как да се справите – най-добрият начин човек да се справи с обсесивно-компулсивното разстройство, е да си позволи да се чувства некомфортно, като същевременно не се поддава на своите желания. Лесно е да се каже, но е трудно за изпълнение. Ако кожата на ръцете ви е напукана поради честото им измиване, ако постоянно спорите с вашите близки относно чистотата, споделете и обсъдете с близък, приятел, член на семейството или семейния лекар ситуацията, за да разберете дали действията ви са нездравословни.

Тревожни разстройства – има много видове тревожност. Най-често срещаната форма е генерализираното тревожно разстройство, което представлява прекомерно и постоянно притеснение за различни аспекти на живота – здраве, взаимоотношения и финанси. Пандемията COVID-19 добавя още притеснения към съществуващите, като кога ще свърши, ще се разболея ли, ще запазят ли здравето си близките ми, ще загубя ли работата си. Хората с генерализирано тревожно разстройство си представят постоянно и преживяват най-лошите възможни сценарии. Това е стресиращо и изтощително, често води до физически здравословни симптоми, като болки в стомаха, главоболие, проблеми със съня и усещане за живот на ръба.

Как да се справите – съсредоточете се върху мисълта за нещо, с което първоначално сте имали неуспех, но после сте се справили. Нещо като вид напомняне, че макар човек да не е в състояние да предвиди всичко, което се случва в живота, вероятно може да се справи със стресорите, когато се появат. След това преместете фокуса си на притеснение от това, което не можете да контролирате върху това, което можете. Например, ако се притеснявате за финансите си, преместете фокуса си от “Ще загубя ли работата си?” (което не можете да контролирате) на „Нека направя бюджет и да изразходвам парите си разумно“ (което можете да контролирате). Ако продължавате да се борите с притесненията за това, което не можете да контролирате, отделяйте всеки ден 5 до 10 минути време за притеснения. Запишете всичките си притеснения на хартия. Специалистите твърдят, че в крайна сметка много хора осъзнават, че се притесняват за едни и същи неща през цялото време, и като се съсредоточат наистина върху тях, дори се отегчават от тревогите си.

Посттравматично стресово разстройство – силно тревожно разстройство, предизвикано от преживяване  на събитие, водещо до психологическа травма. Симптомите включват смущаващи мисли, чувства или сънища, свързани със събитието, силно емоционално или физическо безпокойство, проблеми със съня. Хората с посттравматично стресово разстройство имат повишена реакция при стрес. Ежедневието им може да бъде изтощително, защото те постоянно се чувстват заплашени, въпреки че истинска заплаха няма. Това е особено проблематично по време на пандемията, тъй като изглежда заплаха има навсякъде. В допълнение към това изолацията, новинарските емисии, съобщаването на броя на смъртните случаи допълнително задълбочават симптомите.

Как да се справите – движете се, отделете време за хобитата си, които можете да правите  в условия на социална дистанция; ограничете гледането на новини, споделете притесненията си с близък човек или вашия лекар.

Депресия – страхът и притесненията от тази пандемия сами по себе си могат да доведат до депресивен епизод, характеризиращ се с лошо настроение, загуба на интерес към света, чувство за вина, усещане за безполезност, ниска себеоценка, умора, лоша концентрация, проблеми със съня, промени в апетита и повтарящи се мисли за смъртта. Клиничната депресия се определя, ако човек има поне 5 от тези симптоми в продължение на поне 2 седмици. Най-честият начин на лечение е чрез поведенческо активиране, което лекува депресията, като накара човек да прави възнаграждаващи неща, като да се среща с приятели, да спортува, да прекарва време сред природата или да завърши започнат проект. Фактът, че хората в условията на пандемия са по-изолирани и по-малко могат да участват в такъв тип дейности, може да доведе до депресия.

Как да се справите – можете да се опитате да управлявате стреса, използвайки съветите за справяне с тревожните разстройства. Освен това се придържайте към здравословна рутина, особено дейности, приблизителни за онези, които смятате за удовлетворяващи. Това в условията на пандемията може да изисква известна креативност. Например, ако сте тренирали във фитнес зала, пак си отделете време за тренировки –  опитайте онлайн фитнес у дома.

(следва продължение)