Защо японците са здрави, дълголетни и не страдат от наднормено тегло

Япония е една от страните с най-нисък показател на затлъстяване. Едва 3% от населението имат наднормено тегло.  Освен това страната е със завидна средна продължителност на живота от цели 82 г. Неслучайно Япония заема челното място  в класацията на “Форбс” на най-здравословно хранещите се нации по света.
Ето в какво се крие тайната на добре поддържаното им здраве.

Японците умеят да се хранят разнообразно, с много на вид, но по малко количество храни. Чинията им винаги ще бъде обагрена в поне няколко цвята – ще има червеникаво рибно филе, някоя зеленина и разбира се бял ориз. Макар приготвени с размера на хапки и гарнитурата да е в малки количества, всички те заедно образуват една стандартна порция. Освен това храната често се разпределя и поднася в малки купички, което създава усещането, че човек консумира повече. Така също се насърчава и по-бавното хранене, което е добре за стомаха.

Японската кухня е хвалена заради широката употреба на кръстоцветни зеленчуци като зеле, броколи и къдраво зеле. Основните източници на протеин – рибата и соята, са добри храни за сърцето. Японската кухня също така е изключително ориентирана към топлите супи. Рибената чорба е основно предястие. Широко употребявани са също така азиатските гъби, които са нискокалорични и доста питателни. При начина на приготвяне на храната се дава превес на запарването и варенето. Запържването става винаги леко и с не много мазнина.

Японците спазват ред при храненето. Те считат, че човек първо трябва да поднесе на стомаха си тези храни, от които той се нуждае, а не онези, които възбуждат вкусовите му рецептори. Започва се преди всичко със зеленчуците или супата, които само леко утоляват първите сигнали на глада. След това се преминава към основното ястие. Употребата на клечки също се оказва интелигентно средство за забавяне на скоростта на хранене.

Японците като цяло рядко се разсейват с друго занимание като четене на вестник, „цъкане“ на телефона или гледане на телевизия, докато се хранят. Особеност на японците е, че те стават от масата не когато не могат вече нищо да поемат от преяждане, а когато усещат лек глад. Науката оправдава този обичай – на мозъка са му необходими двадесетина минути, за да разбере, че сте се нахранили. След като оставят на страна своите клечки за хранане, изчакават стомахът им да обработи изконсумираното, а в случай че след половин час  все още чувстват лек глад, хапват малко ядки, но не повече от това. В Япония самоконтролът е на много висока почит и не се толерира посягането към храна по никое време и похапването оттук-оттам.

Японците предпочитат да вместят физическите упражнения в своя ежедневен ритъм, без да обособяват конкретен час за тренировка в своята програма. Наблягат на движението, изкачването на планини през уикенда, колоезденето, тичането или разтягането, изкачването на стълби наместо изпозлването на асансьор. Освен това сутрин не пропускат да направят няколко елементарни разтягащи упражнения за събуждане на организма и подготовка му за деня.