Въведение в крия йога

Крия йога е мощен и ефективен метод, който, подобно на всички други форми на йога, има за цел освобождението и сливането с аза, чиято истинска природа е божествена. При него целенасоченото движение на прана по протежение на гръбначния стълб води до бърз напредък в духовното развитие на практикуващия.

Крия йога за първи път е идентифицирана като систематичен подход в сутрите на Патанджали и пристига на Запад в началото на XX век чрез йогина Парамаханса Йогананда.  Йога на действието, крия йога, ни помага да изградим устойчивост.

Трите компонента на крия йога

Крия йога може да започне със слънчев поздрав, да продължи с асани в седнало и легнало положение, последвани от пранаяма и медитация.

Тези познати движения по принцип включват визуализация на енергийния поток и мантри, както и съзнателното изследване на собствените мисли, чувства и отговори.

В сутра  II.1, Патанджали казва, че пътят на действие се състои от:

• Тапас, което от санскрит тапас буквално означава „топлина“. В този контекст означава и физическа топлина, генерирана от практикуването на асани, но също така и енергийната топлина на трансформацията. Чрез тапас можем да изгорим стари навици, склонности и карма, да изплуваме като пречистена версия на себе си с подобрен фокус, с чисти и ясни пътищата през които прана тече в нашите системи. Изграждането на тапас изисква интензивно, съсредоточено внимание чрез контролиране на чувствата. В този смисъл механичното правене на слънчеви поздрави създава топлина, но не изгражда тапас. Генерирането на подобно внимание изисква самодисциплина  – друг превод на „тапас“. Тапас означава чрез силна воля и постоянство да преминеш през трудностите, което те прави по-силен.
• Свадхяя, себеизследване. Означава да бъдем осъзнати, да се самообучаваме, да наблюдаваме мислите, емоциите си, както и от къде те идват, кой е техният източник. Свадхяя е себеизучаването, което има два компонента: рецитирането на мантри и изучаване на писанията.
• Ишвара прандидхана, третият компонент от крия йога,  означава да се отдадеш на Божественото,  на любов към Божественото. Това включва отказването от привързаността към плодовете на действието и отдаването на Бог. Когато загърбим светските привързаности, ние ставаме вездесъщи. Ако успее да се потопи в Бог, практикуващият потъва в дълбоко и осъзнато преживяване на мир и единение.