Гравиола

Учените изучават свойствата на гравиола от 40-те години на миналия век. В скрининговата програма върху растенията, проведена през 1976 година от Националния институт за борба с рака на САЩ, листата и стъблото на гравиола показват активна токсичност срещу раковите клетки, което насочва изследователите да продължават в тази насока.

Много активни съединения и химикали са открити в гравиола, но по-голямата част от изследванията са фокусирани върху нов набор химикали, наречени анонови ацетогенини. Гравиола произвежда тези естествени съединения в листата и стъблото, кората и семената. Аноновите ацетогенини са открити само в семейство Annonaceae към което гравиола принадлежи. Тези анонови ацетогенини имат антитуморни, антипаразитни, инсектицидни и антимикробни свойства. Изследванията на три независими една от друга лаборатории установяват, че тези ацетогенини са мощни инхибитори на ензимните процеси, които се наблюдават само в мембраните на туморните ракови клетки. Тези три отделни изследователски екипа потвърждават, че аноновите ацетогенини имат значителни антитуморни свойства и селективна токсичност срещу различни видове ракови клетки (без да увреждат здравите клетки), като публикуват общо осем клинични проучвания за техните открития. Много от ацетогенините демонстрират селективна токсичност за туморни клетки и при много ниски дози.