УРЕТРИН + ПРИРОДЕН ВИТАМИН С

Листата от червена боровинка (lingonberry) имат ефект на дезинфектант на урината. Този ефект се получава по следният начин: Листата на червената боровинка съдържат Арбутин. Арбутинът се хидролизира в храносмилателната система до хидрохинон и глюкоза. След като се абсорбира, следва свързване с глюкуронова и сярна киселина и екскрецията в урината. Алкално реагиращата урина води до частична хидролиза на конюгатите и формираният тогава хидрохинон е антибактериален. "Антибиотичния" спектър на хидрохинона обхваща много щамове на родовете Enterobacter, Escherichia Coli, Pseudomonas и Staphylococcus. Ефектът - по-високи нива на хидрохинон в урината - може да бъде подобрен чрез едновременното поемане на алкални вещества като карбонати.

Активните съставки в копривата (Urtica Dioica) усилват образуването на урина и по този начин допринасят за изхвърлянето на нежелани бактерии от тялото.

Последните проучвания показват противовъзпалителния ефект на червената боровинка при всякакъв вид инфекции, особено при тези на пикочните пътища и на червата. Ефектът се дължи на някои компоненти на червената боровинка, които пречат на захващането на бактериите - патогенните организми не могат да се задържат и може да се изхвърлят с урината. Съответният противозалепващ ефект е доказан. Споменатите компоненти са проантоцианидините, съдържащи се в червената боровинка. Лабораторни опити показват също, че червените боровинки могат да намалят образуването на зъбна плака. Това със сигурност се основава на същия механизъм - бактериите в устата се отлепват и могат да бъдат изхвърлени лесно чрез изплакване на зъбите. Подобен е ефектът и с "лошите" бактерии в чревната система.

Най-разпространеният вид, който включва почти всички продавани в Европа, чушки и люти чушки, е (Capsicum annuum). Повечето чушки също така съдържат веществото, отговарящо за лютивия вкус - капсаицин, макар и в много различни концентрации. Трапезната чушка е богата на антиоксиданти и има висока концентрация на витамин С. 100 г сурови чушки съдържат 1,2 грама протеин, 4,6 грама въглехидрати и 0,3 г мазнини. Други ключови съставки са около 20 мг калий, 10 мг магнезий, 10 мг калций, 5 мг токоферол на 100 г чушка. Цветът идва главно от различни пигменти от семейството на каротеноидите. Повечето от тези каротеноиди са червени, но и жълтите представители са широко разпространени. Общото съдържание на каротеноиди в сух червен пипер е от 0,1 до 0,5%.

Приличащата на череша Ацерола (Malpighia Glabra) се отглежда предимно в Бразилия, Мексико, Ямайка, а също така и в Азия. Тя предпочита за оптималния си растеж влажен субтропичен климат. Расте на различни надморски височини, на брега на морето или в планината до надморска височина от 1600 метра. Ацеролата съдържа големи количества природен витамин С, който е отговорен за хиляди задачи в нашето тяло. Аскорбиновата киселина, която е по-известна като витамин С, активира някои ензими и е най-силният водно-разтворим антиоксидант. Витамин С е важен и за биосинтеза и насърчава процесите на детоксикация в организма. Той участва също и в метаболизма на желязото.

Киви (Actinidia Deliciosa) е изключително богато на натурален витамин С. Физиологично погледнато, кивито е истински "пенкилер". Плодът е богат на магнезий, фосфор, калий и желязо. В допълнение, кивито се счита за истинска бомба с витамин C. Той съдържа много повече витамин С от всеки цитрусов плод. Общото здравословно състояние може да се подобри чрез ежедневна консумация на един плод киви, освен това така се засилват и защитните сили на организма. За кивито освен това се говори, че пречиства кръвта и действа диуретично. След храна, която съдържа много белтъчини, кивито е идеален десерт, тъй като съдържа ензима актинидин, който може да разцепва протеини, т.е. подкрепя храносмилането им.

В природолечението в азиатските страни от почти 2000 години е добре известен положителният ефект на плодове от морски зърнастец (Hippophae rhamnoides) и затова те често се използват при лечението и профилактиката на различни заболявания. В Европа облепиха се появява едва през Средновековието като лекуващо средство. Плодовете на Морския зърнастец са били използвани особено срещу морска болест и в случаи на треска. Те заслужават показваното към тях уважение като лечебно средство, защото освен високото си съдържание на витамин C, което е три до седем пъти по-високо от това на лимоните, съдържат много други важни витамини. Един от тях например е витамин Е, който се активира от витамин С в Морския зърнастец и така може да действа като защита на клетките от свободните радикали. Морският зърнастец съдържа и други съставки като плодови фибри, които допринасят за по-добро храносмилане. Те съдържат също така и витамин Б 12. Този витамин се доставя на организма основно с месо и затова морският зърнастец е много важен източник на витамин В12 за вегетарианци/вегани. И не на последно място Морският зърнастец съдържа витамина холин. Този витамин може да попречи на мастните натрупвания в организма. В същото време, той помага на мозъка да работи по-добре. Затова Морският зърнастец представлява една във всяко едно отношение разумна хранителна добавка и допринася за укрепването на имунната ни система.

Когато става въпрос за настинки, витамин С е в устата на всички - буквално, защото той дава ценна подкрепа за работата на имунната система. Също толкова важен е и ефектът му като антиоксидант: витамин С, също както витамините А и Е, неутрализира свободните радикали, които могат да увредят клетките в нашето тяло. Витамин С участва в производството на ендогенен колаген и контролира производството на L-карнитин. Той играе и важна роля за развитието на зъбите, венците, мускулите и костите, както и за изгарянето на мазнините. Тъй като витамин С подпомага усвояването на желязото, той има благоприятен ефект върху съдържанието на кислород в кръвта. Недостигът на витамин С може да се прояви чрез чести и продължителни инфекции и настинки. Липсата му засяга нашето добро общо състояние и нашата работоспособност. Заради централната си роля във образуване на съединителната тъкан, липсата на витамин C също така действа негативно върху структурата и здравето на кожата. Пресни плодове и зеленчуци с универсалния витамин C трябва да присъстват всеки ден в менюто ни. Най-известните доставчици на витамин С разбира се са цитрусовите плодове. Витамин C, който е известен също като аскорбинова киселина, значително допринася за техния свеж вкус. Невъзпяти герои, когато става въпрос за витамин С, обаче, са картофите, които също съдържат много аскорбинова киселина. И броколите и чушките имат повече витамин C от класическия портокал. Но човек не винаги може да съставя внимателно дневното си меню. Освен това много хора имат повишена нужда от витамин С, като например пушачи или спортисти, както и хора, подложени ежедневно на стрес. Хранителни добавки може да осигурят в тези случаи, адекватно снабдяване на организма с витамин С. Витамин С понижава рН-то на урината и по този начин помага за намаляване на бактериите в пикочните пътища, които не са устойчиви на киселина. Витамин С е важен за биосинтеза и подпомага процесите на детоксикация в организма. Той също участва в метаболизма на желязото. Витамин С също така стимулира производството на норадреналин и подкрепя превръщането на мазнините в енергия. С това витамин С е активна хранителна добавка за изгаряне на мазнини. Някои диетолози препоръчват до 1 грам витамин С на ден, в началото на диета за отслабване.

Листата на червената боровинка (lingonberry) съдържат активни съединения с антибиотично действие, които бързо намаляват броя на патологичните причинители на възпаления. Като добавим това към естествения противовъзпалителен ефект на червената боровинка при всякакъв вид инфекции, тя се превръща в едно от най-ефикасните природни средства за предпазване от инфекции на пикочните пътища и за бързото им лечение. Част от този положителен ефект, се дължи на проантоцианидините, съдържащи се в червената боровинка, които имат още редица други предимства за човешкото здраве.