МЕМОРИ КОМПЛЕКС 2+1

Гинко Билоба (Ginkgo Biloba) е един от най-древните дървесни видове на Земята. Това дърво е единственият жив представител на Ginkgoales - изчезнала група от семенни растения и затова е известно също като "жива вкаменелост". В наши дни основно се използват листата на дървото. Те са богати на най-желаните съставки (гинкоглиди, терпенови лактони) и бедни на нежеланите вещества (особено гинколови киселини). Гинко-флавоноидите директно разширяват най-малките кръвоносни съдове, с което повишават скоростта на кръвния поток в тях, кръвооросяването и нивото на кислород в цялото тяло, но по-специално в мозъка.  По-доброто кръвообращение повлиява положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване и особено световъртеж и шум в ушите. Освен това приемът на Гинко Билоба подобрява способността за мислене и паметта и забавя стареенето на мозъка, намалява умората, повишава концентрацията и работоспособността. Гинко Билоба също така предотвратява вредните изменения в клетките и пречи на образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове. Според последни проучвания билката предотвратява и се бори успешно също и с болестта на Алцхаймер. Въпреки че масата на мозъка е едва 2 % от тази на цялото тяло, този орган консумира 20 % от приетия кислород. Мозъкът използва кислород чрез сложна мрежа от кръвоносни съдове и капиляри. Когато остаряваме, церебралното кръвообращение се забавя и до мозъка достигат по-малко хранителни вещества и кислород, които отговарят за нормалните неврологични функции. Гинко Билоба съдържа специфични фитонутриенти, които подпомагат кръвообращението и снабдяването на мозъка с кислород – тези вещества се наричат гинкоглиди. Изобилието от мощни антиоксиданти в растението предотвратява унищожителното влияние на свободните радикали, като контролира достъпа им до мозъчните клетки.

През 1846 г. френският химик Морис Гобле открива в жълтъка вещества, подобни на мазнини. Той им дава името "лецитин". Дълги години жълтъкът се счита за основен източник на лецитин в храната. Днес лецитин се получава в големи количества от соя. Лецитинът е естествен фосфолипид и от съществено значение за функцията на всички клетки в тялото. Фосфатидилсерин се произвежда в малки количества и от организма. Той регулира водния баланс на клетката и помага при снабдяването й с всички необходими хранителни вещества. Фосфатидилсеринът обаче е най-важен за мозъка. Той е регулатор на нормалното здравословно действие на невротрансмитерите и е отговорен за обмена на информация между мозъчните клетки (неврони.) При дефицит на метионин, фолиева киселина, витамин В12 и преди всичко на есенциални мастни киселини, мозъкът не може да произвежда достатъчно фосфатидилсерин. В такъв случай се наблюдава все по-влошаваща се способност за внимание, концентрация, памет, както и способност за учене. Това се обяснява от една страна със затруднения в производството на фосфатидилсерин в тялото и от друга страна с храна, бедна на фосфатидилсерин. Някои изследвания показват, че фосфатидилсеринът може значително да подобри проблеми с паметта, свързани с възрастта . Положителен ефект може да се постигне чрез поемане на фосфатидилсерин като хранителна добавка при поведенчески проблеми като загуба на мотивация, липса на интерес към околната среда, както и проблеми с паметта, концентрацията и способността да се извиква при нужда запаметена информация.

Ниацинът, който се нарича още витамин B3, помага заедно с другите витамини от групата B за гладкото функциониране на обмяната на веществата. Ниацинът също така е важен за кожата, нервите и клетъчните ядра. Витамин В 3 дава повече издръжливост при тренировки, повече енергия и спомага за растежа на мускулите. Тялото може да се снабдява с витамина посредством храната или да го произвежда от аминокиселината триптофан. Ниацин, или витамин B3 се съхранява в черния дроб, така че запасите обикновено стигат за четири до шест седмици. Въпреки това, може да се стигне до липса в следствие на небалансирана диета или заболяване. Кожни промени, подобни на слънчево изгаряне, диария и загуба на концентрация може да са първите признаци за това. Препоръчва се балансирана диета, която съдържа всички витамини от група В - включително ниацин. С хранителни добавки, съдържащи витамин B3, също можете да компенсирате евентуалния недостиг. Витамините от група В са известни като "храна за мозъка". Почти всички от тях са разтворими във вода и по тази причина трябва постоянно да се приемат, тъй като не се задържат в организма.

Витамин В5 е познат и като пантотенова киселина и се съдържа в почти всички храни. Витамин В5 е от съществено значение за изработването на коензим А, който пък от своя страна е необходим за метаболизма на въглехидрати, белтъчини и мазнини. По този начин Витамин В5 играе като всички витамини от група В важна роля в снабдяването на тялото с енергия. Витамин В5 освен това поддържа защитната функция на лигавиците. Витамин B5 също така е полезен за кожата и още повече за косата, чийто растеж и пигментация поддържа. До липсата на витамин В5 се стига рядко, защото той се намира в изобилие. Недостиг може обаче да се появи например при хора, които страдат от чревни заболявания. Анемия, слаба имунна система, както и изтръпнали или парещи крака и стъпала могат да бъдат признак за това.

Тялото се нуждае от витамин В6 (наречен и пиридоксин), за да преобразува аминокиселини от храната в свои собствени протеини. Витамин В6 има по този начин важен принос за метаболизма. В допълнение, витамин В6 участва в развитието на червените кръвни телца, които снабдяват организма с кислород. Дори имунната и нервната система се влияят от витамин В6. Така например витамин В6 е необходим за образуването на "хормона на щастието" серотонин. Умора, безсъние и нервност могат да бъдат симптоми на отслабване на нервната система, което да се основава на липсата на витамин В6. Дори и при силна имунна защита дефицитът на витамин В6 може да окаже отрицателно влияние. Може да се появят промени или възпаления на устната лигавица или на ъгълчетата на устата. Витамин В6 се намира в сравнително много храни - особено месо, пълнозърнести храни, картофи, различни зеленчуци, банани и авокадо. Независимо от това, лек дефицит не е необичаен. Особено богата на протеини диета повишава необходимостта от витамин В6. Препарати, съдържащи витамин В6, могат да допълнят лесно дневния хранителен прием. Този витамин е отговорен за нормалното съдържание на магнезий в организма, дейността на мозъка и за мускулната активност. Той също така е необходим за образуването на червените кръвни телца.

Витамин В1 играе важна роля за правилното функциониране на мускулите и нервите. Подобно на други витамини от групата B той също участва в клетъчните метаболитни процеси. Помага като коензим на тялото да получи енергия от въглехидрати и мазнини и по този начин се отразява на производителността на паметта. Слабата памет или умората може да са знак за липса на витамин В1, от който човешкото тяло може да натрупа само малки запаси. Голямото физическо натоварване може да увеличи вероятността от дефицит на този витамин, защото въглехидратния метаболизъм се засилва. Въпреки че лек недостиг на витамин В1 често се случва и в развитите страни, на практика болестта "бери-бери" вече е изчезнала. Тя се причинява от остър недостиг на витамин В1 и уврежда сериозно нервите и мускулите. Зърнените храни съдържат доста витамин В1. За производство на храни обаче обикновено се използват белени зърна. Обвивките на семената и кълновете с високото си съдържание на витамин В1 се губят при беленето. За по-доброто снабдяване на витамин В1 в менюто е хубаво да присъстват бобови растения като леща или соя. Свинското месо и черния дроб, също съдържат големи количества витамин В1. Широко разпространеният дефицит на витамин В1 може да бъде предотвратен с подходяща хранителна добавка. Този витамин е от съществено значение за метаболизма на въглехидратите, за протичането на нервните импулси и за нормалното функциониране на мускулите, като също така участва в изграждането на нервната тъкан.

Витамин В2 играе централна роля в обмяната на веществата. Той подкрепя превръщането на въглехидрати, протеини и мазнини в енергия. Витамин В2 изпълнява и важна функция в преобразуването на хранителните вещества в мастни киселини и ендогенни протеини. Той освен това подкрепя функцията на витамините В6 и ниацин (В3). Известният също като рибофлавин или витамин B2 лактофлавин се среща най-вече в млечните продукти. Но месото, пълнозърнестият хляб и някои гъби са също добри източници на витамин В2. В култури, в които царевицата е една от основните храни, се проявява недостиг на витамин В2, тъй като царевицата е бедна на него. Възпаление на устната лигавица, напукани ъгли на устата или проблеми с растежа може да са знаци за дефицит на витамин В2. В този случай, храненето може да се допълни със съответните препарати. Този витамин е отговорен за нормалния растеж на тялото и за снабдяването на клетките с енергия.

Витамин B9 е много по-известен с химичното наименование "фолиева киселина". Подобно на всички витамини от групата, фолиевата киселина подпомага обмяната на веществата и енергията на клетките на тялото. В допълнение, фолиевата киселина изпълнява важни функции при клетъчното делене и клетъчния растеж. Изграждането на генетичен материал, червени кръвни телца и мускулите функционира безпроблемно само с фолиева киселина. Анемия, промени по кожата и трудно зарастване на раните могат да са проявления на липсата на фолиева киселина или витамин B9. По време на бременността по принцип се препоръчва последователно покриване на ежедневните нужди, тъй като аномалии при неродените бебета се свързват с липсата на фолиева киселина. Фолиевата киселина може да има положителен ефект върху кръвоносните съдове, и следователно трябва да има достатъчно от нея в случай на сърдечно-съдови заболявания. Зеленчуците са ценен доставчик на фолиева киселина. Особено спанак, зеле, броколи и домати съдържат много от нея. Но също така и пълнозърнести храни, яйца, пшеничен зародиш и соеви продукти допринасят за достатъчно снабдяване с фолиева киселина. В зависимост от конкретния хранителен продукт, усвояването на фолиева киселина в червата се различава. Липсата на фолиева киселина се случва по-често, отколкото се смяташе досега. Хранителни добавки с фолиева киселина могат да бъдат полезно допълнение към храната. Фолиевата киселина увеличава апетита, ефективна е срещу анемия и предпазва от вродени дефекти, паразити в храносмилателната система и хранително отравяне. Тя осигурява добра текстура на кожата и действа като аналгетик за облекчаване на болки. Тя също така подобрява производството на майчино мляко и противодейства на загубата на цвета на косата.

Биотинът (витамин В7 или по-рядко витамин H), подобно на всички витамини от В комплекса, е необходим за гладкото протичане на обмяната на веществата. По време на изграждането и разграждането на мастни киселини, той играе важна роля като коензим. Биотинът е известен с благотворния си ефект върху здравето и красотата на кожата, косата и ноктите. Лющеща се кожа, чупливи нокти и коса, косопад и отслабена имунна система - това може да са първите признаци за липса на биотин. На достатъчно снабдяване с биотин трябва да обърнат внимание особено пушачи, спортисти, бременни и кърмещи жени и хора, които често употребяват алкохол. Възстановява увредената и изтощена коса, като я хидратира и подхранва отвътре. Подпомага спирането на косопада, като заздравява връзката между корена на косъма и кожата на главата. Намалява пърхота чрез активно хидратиране и подхранване на скалпа. Видимо ускорява растежа на косата. Косата е силна, еластична и по-устойчива на вредните влияния от сешоар, третиране с препарати, студ и вятър, слънце и др. Биотинът също заздравява меките, чупливи и разслояващи се нокти, ускорява растежа им и подобрява вида им.  Прави кожата еластична, дълбоко хидратирана и подхранена. Освен това забавя стареенето и появата на бръчки и цялостно подобрява състоянието на епидермиса. Кожата се възстановява по-бързо и придобива по-млад и жизнен вид. Подобрява кръвната циркулация. Добри източници на биотин са черен дроб, месо, соеви продукти, яйчен жълтък, ядки, овес, спанак, гъби и леща. Освен това биотин се произвежда в малки количества и от бактерии в червата.

Витамин В12 е нужен само в малки количества, но играе важна роля при клетъчното делене и клетъчния растеж. Витамин В12 е и от съществено значение за образуването на червените кръвни телца. Подобно на витамина фолиева киселина, той може да послужи, за да спре прогресията на атеросклероза и по този начин предотвратява сърдечно-съдови заболявания. Имунната и нервната система също се засилват от витамин В12. Подобно на всички останали витамини от група В и витамин В12 участва в клетъчния метаболизъм. Витамин В12 се намира почти изключително и само в животинските храни като месо, млечни продукти и яйца. Ферментирали чрез микроорганизми растителни храни като киселото зеле също съдържат витамин В12. Един от малкото растителни доставчици на витамин В12 е зърнастеца. Има обаче спорове по въпроса, дали "растителен" витамин В12 може да се използва от организма. В една балансирана диета, която включва месо, яйца или млечни продукти, нуждата от витамин В12 общо взето се задоволява. Хората, които поддържат строг вегетариански режим или веганско хранене и не консумират никакви животински храни, често страдат от недостиг на витамин В12. При стомашни и чревни заболявания, свързани с липсата на стомашна киселина, абсорбцията на витамин В12 може да бъде нарушена. Липсата на витамин В12 се проявява чрез физическо изтощение, проблеми с паметта и в екстремни случаи - трайно увреждане на нервите. За да се гарантира достатъчно снабдяване с витамин В12, той може да бъде приет допълнително с хранителни добавки. Този витамин е абсолютно необходим за образуването на червените кръвни телца, за обновяването на клетките, за изграждане на мускулите и за нормалния растеж и нормалното функциониране на нервната система.