Забравеното изкуство на концентрацията

Повечето от нас познават това чувство. По средата на нещо сме, когато изведнъж ръката ни оживява. Показалецът или палецът се протягат от само себе си и… клик. Екранът светва. Искаме само да видим колко е часа.

А дали е така? Не можем да игнорираме кутийките. Щрак. Толкова много известия. Най-добре да ги проверим. Шефът е писал, най-добрият ни приятел е в криза, приятел на приятел, когото едва познаваме, се нуждае от помощ.

Преди да сме се усетили се оказваме в капана на безумното скролване. Това е проблемът със смартфоните – да, те може да са благословия, но разсейването от съвременния живот може да се превърне в проклятие, ако нямаме осъзнатост.

Важността, която придаваме на мултимедията и мултитаскинга вдъхновяват непреодолим импулс да отговаряме на всекиго и на всичко незабавно. И въпреки това преди да разполагаме с този капацитет в ръцете си светът е продължавал да се върти.

Макар да не е нужно напълно да се откъсваме от технологиите, безкрайното безпокойство, което те създават, налага възкресението на едно от изгубените изкуства: концентрацията.

Концентрацията е граница. Невидима сила, която ни държи тясно обвързани с настоящия момент, свободни от разсейването на миналото и хипотетичното бъдеще. Без нея ние сме роби на каприза и на всяко едно прекъсване, което ни се изпречи.

Какво е концентрацията?

Коренът на думата намеква за присъствието в настоящето: con centrum, в центъра. Концентрацията е средство да останем напълно в сегашния момент, осъзнавайки заобикалящата ни среда, телата и умовете такива каквито са.

Позволява ни да преживеем живота си с яснота и фокус, прочиствайки облаците на преценката и критиката, които толкова лесно излизат от разсеяния ум.

Концентрацията може да се възпита. Следващият път, когато посегнете към смартфона, спрете се. Поемете дъх. Попитайте се защо ви е нужен. Всички тези съобщения толкова ли са важни и на часа ли трябва да им отговорите? Има ли нещо по-смислено, което може да правите с безценното си време?

Когато се упражняваме в концентрация, особено в на пръв поглед дребни или незначителни моменти, става възможно да наблюдаваме моделите на ума, които изграждат навиците ни.

Когато забелязваме разсейванията – било то осезаеми или абстрактни – между тях се появяват по-големи разстояния и това създава усещане за пространство, лекота и яснота.

Доверете се на този процес. Той е толкова неминуем, колкото и разсейванията от които произлиза.