Защо понякога е хубаво да сме тъжни

Свикнали сме  да мислим за тъгата като за неприятно състояние , а интернет бълва ежеминутно съвети как да сме по-щастливи. Множество изследвания обаче доказват, че понякога лошото настроение е всъщност нещо полезно и няма нужда постоянно да бягаме от него.

Изследване от 2011 г., което анкетира софтуерни разработчици два пъти на ден в продължение на 55 дни, открива, че по-посветени на работата си следобед са били тези, които преминавали от лошо настроение, свързано с някакви отрицателни преживявания или грешки към добро, в сравнение с тези, които го раздавали позитивно по цял ден или нон-стоп били вкиснати. Според учените при отсъствие на отрицателни изживявания хората чувстват по-малка необходимост да действат и демонстрират по-ниски нива на работна ангажираност.

В изследване от миналата година изследователи са интервюирали 365 участници от Германия относно техните нагласи спрямо негативните и позитивните емоции, както и спрямо тяхното умствено и физическо здраве. Установила се пряка връзка между честотата на лошото настроение и негативните последствия (по отношение на умственото и физическото здраве) с нагласите, които притежава индивидът спрямо тез емоции. Тези участници, които имали негативна нагласа спрямо лошото настроение, платили очакваната цена: колкото по-негативни емоции изпитвали те, толкова по-разклатено било тяхното умствено и физическо здраве. При това както за момента, така и в дългосрочен период. От друга страна, при участниците, които имали по-позитивна нагласа спрямо лошото настроение, връзката между настроението и умственото и физическо здраве била значително по-слаба или дори отсъствала.

Да си дадем шанс да потънем в мъка понякога може да доведе до катарзис поне в краткосрочен план.Това са заключенията от друго изследване, направено през  2011 г. В него взимат участие 97 недипломирани момичета за период, вариращ между 40 и 73 дни, като през цялото време попълват въпросник относно това какво им е настроението и по каква причина плачат. Най-често участниците отбелязвали, че след плач настроението им не се променяло драстично (60,8%), но цели 30% са свързали акта на изливане на мъката с позитивна промяна в настроението. Само при 8,8% от анкетираните плачът е довел до влошаване на настроението. Освен това изразяването на емоцията в компанията на още един човек при болшинството се отразявало позитивно на настроението, отколкото плаченето сам.

В изследване от 2007 г. участниците били провокирани към добро или лошо настроение чрез гледане на късометражни филми. След това им била поставена задача да убедят друг човек по даден спорен въпрос. След няколко изследвания, изпробващи различни задания се оказало, че тъжните хора създават по-ефективни послания, отколкото щастливите, а освен това самите им аргументи са по-убедителни. Най-вероятно ефектът бил такъв, защото тъжните участници използвали по-конкретни и специфични аргументи, отколкото щастливите.

Депресираните хора обикновено се разглеждат като “изолирали се” от останалия свят. През 2005 г. обаче психолози от Кралския университет в Канада откриват, че леко депресираните студенти демонстрират по-висока способност да разпознават емоциите на другите хора от снимки, на които се виждали само очите. За съжаление, тази “способност” си има и страничен ефект, тъй като прекалената чувствителност към емоциите на останалите може да задълбочи депресивните състояния на индивида.

В изследване от 2013 г. студенти по бизнес получили инструкции от своя мениджър, който им говорел чрез видеовръзка за задачата, която им предстои. Речта на мениджъра била съставена от един и същ текст, но имала две различни версии – някои студенти гледали вариант, в който той я произнасял в добро настроение, докато в другия вариант мениджърът бил унил. След видеото студентите, които гледали версията с “ведрия мениджър”, изпъкнали в креативните задачи и остроумни идеи. Участниците, които гледали тъжната версия на видеото, изпъкнали при задачите, изискващи аналитична мисъл.

При изследване, проведено през 2005 г. участниците гледали снимки на автомобилна катастрофа. Час по-късно те трябвало да си припомнят щастливи или тъжни случки от живота си. След това изследователите им задали въпроси относно автомобилната катастрофа от снимките, като някои от тях били подвеждащи. Например: “Видя ли пожарникаря, който държи пожарникарския маркуч?” (в кадрите нямало такъв пожарникарски маркуч). Ключовото откритие при това изследване било, че тъжните участници по-рядко били подвеждани чрез такива грешни податки, докато щастливите били склонни да приемат и вярват на всичко.

Тъгата ни прави по-малко наивни и по-добри в хващането на лъжите, сочи изследване, публикувано през 2008 г. Участниците в това изследване били накарани да изпаднат в добро или лошо настроение чрез тематични филми. След това те гледали видеа на хора, които лъжели или пък казвали истината относно това  дали са откраднали определена вещ или не. Тъжните участници били много по-добри в разознаването на лъжците.

Казано е, че само глупакът е все щастлив. Това може да е преувеличено, но според изследване от 2013 г. хората, които оценяват живота си като смислен и пълноценни са най-вече тези, минали през сериозен емоционален срив или периодничо сблъскващи се с кризи, дeпресии, стрес и безпокойство.  “Смятаме, че е от полза да разберем и приемем, че негативното настроение и негативните случки като кризи, конфликти и грешки, са неделими и неизбежни аспекти от човешкото поведение на работа, правейки живота по-смислен и пълнокръвен”, коментират изследователите.