Четири подценявани сетива, които притежаваме

Повечето хора са запознати с петте сетива: вкус, слух, зрение, обоняние и допир. Сетивата ни събират информация както за външния, така и за вътрешния ни свят, за да оформят нашите възприятия. Информацията, която получаваме чрез тях е огромна, ала ние регистрираме само нищожна част от нея. Другата, неотразената част, се складира на подсъзнателно ниво и ние се добираме до бегли късчета от нея чрез интуицията си.

Днес ще ви запoзнем с още 4 сетива или по-скоро сетивности , които остават в сянката на петте утвърдени „прозореца към света“, ала те са не по-малко важни за начина, по които ще съществуваме в този свят. Оценяването на сетивностите извън установените пет категории може да ни даде по-добро разбиране за това как функционира тялото ни и какви сигнали праща то до нас в опита си да ни служи възможно най-пълноценно. Освен това познаването на тези сетивности може да ни бъде от полза в случаите, когато сетивата ни се опитват да  ни „въртят номера“ или просто са в неизправност.

Вестибуларното сетиво (усещане за баланс)

Рецепторите на това сетиво ви уведомяват в каква посока се движи тялото ви по отношение на гравитацията. Ако някога сте се завъртали бързо в кръг и после сте залитали, докато се мъчите да ходите в права линия, значи сте изпитали на гърба си резултата от натоварване на вестибуларния апарат. Рецепторите на това сетиво се намират във вътрешността на ухото. Някои заболявания удрят директно ушната мида, от което човек може често да страда от световъртеж.

Проприоцепция (усещане за местоположението на тялото)

Проприоцепцията представлява вътрешното усещане за местоположението на отделните части на тялото, както и приложената им сила, за да се приведат в движение. С други думи – ако сте със завързани очи, проприоцепцията ще ви помогне да узнаете, че сте вдигнали ръката си над главата или сте я изпънали хоризонтално напред. Дори бихте могли да протегнете ръка и да напипате предмета, разположен в близост до вас.

Проприоцептивното чувство е образувано от информацията, подадена от сетивните неврони във вътрешното ухо и рецепторите в мускулите, ставните сухожилия и кожата. Всички те ни дават информация за нашето разположение в пространството.
При инфектиране на вътрешното ухо или след прекаран инсулт, често се наблюдава нарушение в проприоцепцията, което води до неспособност за пазене на баланс. В такива случаи човек често има нужда да види зрително къде се намира ръката или крака му в пространството, тъй като нямат усещане за тях.

Термоцепция (усещане за температурата)

Тялото ни има свои механизми, с които да определя дали е топло или студено. Обикновено свързваме това с допира, но термоцепцията има собствени рецептори, с които регистрира околната температура и по този начин регулира температурата на тялото. При смущения на това сетиво хората могат да загубят всякаква представа за студено или топло и да се нуждаят единствено от пряк допир, за да определят нивата на температура.

Ноицепция (усещане за болка)

Болката на пръв поглед изглежда като продължение на допира, но всъщност е далеч по-сложен феномен. Съществуват рецептори за болка по цялото тяло, не само кожата, но и във вътрешните ни органи. Отличават се три различни вида рецептори на болка. Механичните ни предупреждават за всяка болка на външно ниво – от изкълчване на глезена до удар с твърд предмет по главата. Освен това съществуват температурни рецептори на болка, които сигнализират за екстремно излагане на студено или топло. На трето място са химическите рецептори, които се освобождават от химикалите на тялото. Например когато има наличие на възпалителен процес, той често е съпровождан от болка.

Разбира се като при всички останали сетива и тук може да се наблюдават неизправности и смущения. Има дори генетични заболявания, които възпрепятстват способността на човек да изпитва болка.