Свободата да „пуснеш“

Когато се научим да пускаме нещата, това ни дава свободата да създаваме ново пространство.

В традиционните медитативни практики идеята за непривързаност означава да се примирим с факта, че както хубавите, така и лошите неща са постоянно присъстващи в живота ни.

Животът представлява натрупване на преживявания, причини и условия, които винаги се менят. Все пак едно от малкото неща на които можем да разчитаме в живота е промяната.

Когато страдате, имате два варианта за справяне с трудната ситуация и емоциите, които тя носи.

Може или да се съпротивявате и да желаете нещата да стоят по друг начин или да приемете ситуацията и да промените начина по който я възприемате.

Свободата на приемането

В живота колкото повече се опитваме да контролираме хората и ситуациите покрай нас – да ги натискаме и да пришпорваме нещата да се случат както искаме – толкова повече те се влошават.

Чрез интроспекция постепенно разбираме, че вкопчването в нещата, от които не искаме да се откажем, обикновено причиняват само ненужно страдание и нещастие.

От какво искаме да се освободим? Критика, обвинения, страх, конкуренция, угаждане на другите, гняв, негодувание, ревност са сред най-често срещаните в списъка.

Когато се доверим достатъчно да оставим нещата в живота ни да се случват в точното време и както трябва, можем да открием повече свобода, мир и комфорт.

Както гласи поговорката „Когато една врата се затваря, отваря се друга.“ Пускането и приемането вървят ръка за ръка.

С практиката е възможно да приемем себе си и живота си такива каквито са, да приемаме другите такива, каквито са и да поддържаме това отношение във всеки един момент.

Понякога не можем да се откажем от нещо познато дори когато то е разрушително или вредно. И това е така, защото промяната ни плаши.

Не обичаме да се хвърляме в непознатото, защото смятаме, че нещата може да се влошат. Лошите навици продължават да съществуват, защото резултатът от тях е предсказуем.  Но страхът от промяна не е достатъчно добра причина. Поради него се чувстваме зле, малки, изпълнени със страх и безнадеждност.

Истината е, че промяната и загубата са неизбежни.

Сезоните се менят, връзките приключват, хората остаряват и умират, компаниите затварят, парите свършват, удоволствията губят способността си да ни ощасливяват.

Да смятаме, че можем да задържим материалното, вниманието на другите, властта, престижа и младостта е илюзия.

Най-добрият инструмент, който може да ни помогне тук, е медитацията. Тя ни помага да се насладим на живота си максимално, като отпиваме всеки миг. Чрез нея изграждаме способност да приемаме факта, че всичко се променя.