Разбиране и приемане на болката. Как йога може да ни помогне?

Има интересно австралийско проучване на професор Лоримър Мосли и професор Дейвид Бътлър, което разглежда как опознаването на болката я променя. Смятам, че преподаването на майндфулнес (осъзнаване) е изключително важен фундамент за възприемането на болката, който ни позволява да „обелим“ филтрите от предишни преживявания докато стигнем до „неосъждащо“ отношение.

Всъщност в тъканите си ние нямаме рецептори за болка, имаме ноцицептори, които усещат само крайни промени в налягането, температурата и химикалите, и предават тази информация към мозъка. Той я възприема през филтрите на предишни преживявания, емоции и вярвяния, свързани с болката или страхът от нея, и прогнозира дали ни застрашава опасност. И така може да обобщим, че нервите са всъщност рецептори за опасност, които предпазват тъканите ни.

Интересното тук е, че мозъкът винаги застава на страната на безопасността. Чувствата, които изпитваме не винаги съответстват на заплахата за тъканите, особено при хроничната болка, когато механичните причинители отдавна са изчезнали. И тук идва важната роля на йога според мен – да можем да забавим темпото и да „обелим“ филтрите от емоционалното си тяло и предишните преживявания, и да присъстваме на преживяването (разбира се безопасно). Има ли всъщност заплаха или опасност? Мога ли тук да релаксирам и да видя дали още съществува?

Болката е по един своеобразен начин нашият най-голям учител. Ако нещо е болезнено, мога ли да забавя крачка и да му позволя да отмине? Ако забавя темпото още ли ще бъде там, какво се опитва да ми каже? Идеята е да можем да погледнем и да спрем да отсъждаме, да спрем да реагираме емоционално и да се изправим пред преживяването, да си припомним, че всички изпитваме стрес. Всички страдаме. Всички изпитваме болка.

Важна част от нашата практика е да предаваме знанието и силата на учениците си да разбират телата си, вместо да се страхуват от тях.

Никой не печели от страха:„Не прави това или ще нараниш нещо.“ Трябва да учим учениците си да са защитници на собственото си здраве и да им дадем силата да оценяват болката като възможност за учене. Да я уважават, като забавят темпото достатъчно, да слушат и да се адаптират вместо да се стремят да я елиминират. Болката е ценен сигнал и една брилянтна и интелигентна система, която постоянно се адаптира. Разбирането и приемането на болката е интересна област за която имаме да учим много.

от Tiffany Cruikshank, yogapedia