Пет заблуди за страха от провала

Потребността да успяваме е вградена в нашата ДНК. Поговорете с някого за пет минути и ще разберете какви са амбициите му. Те може да са свързани с повишение в работата, образование, намиране на партньор в живота или започване на бизнес.

За съжаление много мечти остават нереализирани не поради неуспешен опит, а заради страха да се пробваме. Има тревожност, която ни дърпа и ни пречи да се движим напред към целите си. Страхът от неуспех ни държи на едно място, докато животът тече покрай нас.

Умът ни генерира неправилни мисли, известни като когнитивни изкривявания, или заблуди, които подхранват страха ни от неуспех. Ако коригираме тези мисли можем да намалим тревожността и да се върнем към целите си.

Ето пет заблуди и как да ги преодолеем.

1. Неуспехът е личен

Ние възприемаме неуспеха лично и забравяме, че това е универсално човешко преживяване. Всеки се сблъсква с провала. Ние се сравняваме с успелите хора и забравяме, че те също са имали много разочарования по пътя към върха.

Томас Едисън, движещата сила зад иновации като крушката и кинокамерата, казва: „Не съм се провалял. Просто съм откривал 10 000 начина, които не работят.“

Ключът е да не приемате провала лично, а като важна част от ученето, през което всички минаваме.

2. Цената на неуспеха е висока

Ние се страхуваме от провала, защото смятаме, че ще бъде голямо падение, ако не успеем. В резултат на това не кандидатстваме за повишение в работата, в училището в което искаме да учим или дори се страхуваме да поканим някого на кафе.

Правим заключения без да поставяме под въпрос верността им. Колко ще загубите, ако ви откажат повишение, ако не ви приемат в училището, което искате или ви откажат среща? Не забравяйте, че бездействието спрямо целите е равно на това да откажете ключ към възможността.

3. От провала полза не може да има

Склонни сме да се фокусираме върху отрицателните аспекти на провала и да филтрираме потенциалните ползи от него. Избягваме да преследваме целите си, защото се страхуваме от разочарованието и срама, които може да последват от провала. Но, забравяме, че провалът е ценен житейски опит, тъй като ни дава златна възможност да се учим и да растем.  От провалите си дори  израстваме повече, отколкото от успехите си.

4. Ако се проваля, значи не ставам за нищо

Провалът е болезнен и го тълкуваме като лично обвинение. Когато се провалим, изпитваме срам и смятаме, че не струваме нищо. Но провалът няма отражение на вашата себестойност. Той може да сочи, че има място за личен растеж.

Може да сте стигнали до провал просто поради липса на късмет. Каквато и да е причината вашата самооценка не бива да се определя от нивото на постиженията ви. Вие сте достатъчно ценни дори само защото сте хора.

5. Когато не променям нищо не губя нищо

Избягваме да предприемаме действия, защото се фиксираме върху това, което може да се обърка. Но често забравяме, че монетата има две страни. Запазването на статуквото може да струва скъпо.

Не забравяйте, че не живеете в балон. Бездействието се отразява не само на вас. То засяга и хората около вас. Когато се страхувате от провал лишавате любимите хора от ползите, които може да имате, ако не се страхувате да преследвате пълния си потенциал.