От съпротива към приемане и издръжливост

Съпротивата може да ни попречи да приемаме сегашния момент такъв какъвто е. Когато разпознаем тoва противопоставяне можем да развием по-голяма издръжливост и по-леко да приемаме предизвикателствата на живота.

Времената в които живеем са трудни. Поради пандемията много от нас си останаха вкъщи – с надеждата нещата „да се върнат към нормалното“ или в страх от тази съща възможност.

Трудно е да приемаме, когато изглежда светът ни е обърнат с главата надолу, но в противен случай сме обречени единствено на страдание. Обратното на приемането е съпротивата, т.е. всяко едно неприемане на момента такъв, какъвто е.

Всички ние ежедневно сме изправени пред един или друг вид съпротива. Забелязването ѝ е първата стъпка към промяната.

С известно старание може да използваме тази осъзнатост да превключим от съпротива към приемане, развивайки по-голямо усещане за издръжливост спрямо предизвикателствата на живота.

Съпротивата е страдание

Съпротивата може да се прояви под много форми. Например докато работите, а навън е лято и слънцето грее до вас лесно може да се настани съпротивата.  Ще ви се да излезете. Ще ви се да не ви се доспива от жегата. Искате да усещате слънцето върху кожата си и изпитвате ненавист към замъгления ум, който се оказва, че обитавате. Това е само един пример за отпор, но когато го изследваме, важно е да помним, че е толкова неизбежен, колкото и безмилостен – все пак ние сме само хора.

Понякога противопоставянето е трудно уловимо – гризящо чувство дълбоко под повърхността. Понякога е по-очевидно. Попадали ли сте в капана на мисли от сорта – колко малко съм спал снощи, колко много искам да свърши пандемията или защо гърбът не спира да ме боли докато медитирам? Е, вероятно вие и съпротивата сте стари приятели.

Но ако ѝ позволим да ръководи решенията ни и начина по който се държим лесно може да станем тревожни и раздразнителни.

Повечето противопоставяне води до повече страдание, а съзнателното избиране на несъпротива изгражда търпимост.

Ако можем да се научим да присъстваме на емоциите и усещанията си вместо да бягаме от тях или да се опитваме да ги променим в нещо друго, имаме възможност за растеж. Развиваме капацитет да разширим нашите граници.

по Rachel Bilski