Ключовото значение на норепинефрина при стрес и депресивни състояния

Норепинефринът или норадреналинът представлява хормон и невротрансмитер, който се секретира от надбъбречните жлези. Той е един от хормоните на стреса, който се освобождава в отговор на внезапни стресови фактори и ситуации.

“Основната, първичната роля на норепинефрина е възбудата. Когато сте стресирани, вие ставате по-осъзнати, бдителни и фокусирани”, казва д-р Амит Суд от клиниката в Майо, а това позволява по-бърз отговор на тялото към бързо променящите се фактори в средата.

Норепинефринът, както и епинефринът (адреналин) са стресови хормони, които се освобождават в моменти на крайна възбуда, в т.нар. “аварийни” ситуации и в определена ситуация биха могли дори да спасят живот. Норепинефринът може да промени дори приоритетите на кръвоснабдяването, като високите му концентрации водят до намаляване на оросяването на кожата и преориентиране на кръвта към мускулите, с цел подобряване на техните функции. Норепинефринът иниицира промени, които могат да ни предпазят от физическа опасност, но това се случва с цената на биологичното изтощаване на надбъбречните жлези. Когато човек се намира под постоянен стрес, който може да бъде предизвикан от психически или физически дразнители, най-често директно засегнатите органи са надбъбречните жлези.

Стресът е неизбежен спътник в съвременния начин на живот. Стресът може да доведе до състояния на тревожност, депресия, паник атаки, храносмилателни разстройства, проблеми със съня, увеличаване на теглото, метаболитни проблеми и когнитивни увреждания. Той намалява защитните функции на организма, понижава имунитета, увеличава риска от рак и психични нарушения, а хроничният стрес буквално може да накара надбъбречните жлези да изгорят от умора.

Най-често надбъбречната умора се изразява с проблеми при събуждане, умора, чувство на сънливост, липса на енергия, ниско либидо, хормонален дисбаланс, кожни проблеми, спад в имунитета, повишени нива на страх и тревожност, глад за храни с високо съдържания на захар, сол или мазнини, мускулна слабост и други. Тъй като основната цел на норепинефрина е да ни доведе до състояние на повишена възбуда, няма нищо изненадващо във факта, че липсата му води до състояния на умора, апатия, незаинтересованост, умствена  мъгла и т.н.

Ниските нива на норепинефрин могат да бъдат неочаквана причина за депресия и депресивни състояния
Депресията обикновено се свързва с ниски нива на невротрансмитера серотонин. Това е и причина най-често предписваните препарати за лечение на депрeсия да са селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs), чието действие се изразява в повишаване на нивата му. Тези препарати разочароващо и озадачаващо, както за лекари, така и за пациенти имат ефект само при около 40% от хората, които ги използват. Причината се крие във факта, че при някои хора депресията се дължи на ниските нива на норепинефрина, а не на липсата на серотонин. За пръв подръжник на тази идея се смята д-р Шилдкраут, психиатър в Харвардския университет от 60-те години на ХХ век. Днес това се нарича катехоламинова хипотеза

Недостигът на норепинефрин е свързан със Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD – Attention Deficit Hyperactivity Disorder)
Смята се, че има три подтипа на ADHD:

• предимно невнимателен
• предимно хипереактивно-импулсивен
• комбиниран

Едно от обясненията за наличието на трите подтипа на ADHD е, че хората  имат различен дисбаланс на невротрансмитерите. Това лесно се обосновава с факта, че нито един от  препаратите за ADHD не дава резултат при всички. Всеки ADHD подтип реагира на различна група медикаменти. При някои ефект имат препарати, които повишават нивата на допамина, при други такива, които повишават нивата на норепинефрина. Д-р Бейтман, известен професор по психиатрия и невро-поведенчески науки от университета във Вирджиния установява, че някои хора с нарушен дефицит на вниманието се фокусират по-добре, когато са развълнувани, подложени са на натиск или са изправени пред някаква опасност, защото това води до увеличаване на нивата им на норепинефрин.

Как могат да се повишат нивата на норепинефрин?
Два са начините да се повишат нивата на норепинефрин – чрез храната или с прием на хранителни добавки.

Аминокиселината тирозин е предшественик на норепинефрина. Храни, богати на тирозин са храните с високо съдържание на протеини, както животински, така и растителен. Други храни, които подпомагат синтеза на норепинефрин са ябълки, банани, цвекло, диня и пшеничен зародиш. Според д-р Андрю Уейл, специалист по интергративна медицина “приемането на  добавки, съдържащи тирозин на празен стомах е причина за увеличаване на нивата на норепинефрин и допамин в мозъка, което може да доведе до повишаване на енергийните нива и концентрацията, да подобри настроението и да облекчи депресията”.

Друга добавка, която може да повиши нивата на норепинефрин е адаптогенът Златен корен (Rhodiola rosea). Той повишава нивата на норепинефрин, серотонин и допамин. Златният корен има доказан ефект като естествен антидепресант, който работи по-бързо от антидепресантите, отпускани с рецепта.

Билката Златен корен облекчава нивата на тревожност, подобрява паметта и концентрацията, повишава физическата издръжливост и увеличава адаптивните способности на организма в стресови ситуации. Златният корен е особено добър за намаляване чувството на умора, което го прави полезна добавка за хората с фибромиалгия или синдром на хронична умора.

В случай, че ниските нива на норепинефрин са резултат от изтощаване на надбъбречните жлези, то тогава е добре да им окажем необходимата подкрепа. Д-р Марсел Пик препоръчва при надбъбречна умора да се добавят добавки, съдържащи ашваганда (Withania somnifera) и сибирски женшен (Eleutherococcus senticosus), както и да се добавят витамини от група В.

Ашваганда облекчава симптомите на безсъние, хронична умора и безпокойство, повишава тонуса и издръжливостта по здравословен и естествен начин, и дори забавя процесите на стареене. Сибирският женшен е адаптоген, който подобрява времето за реакция на тялото към стреса, спомага за овладяването му, възстановява понижените нива на норепинефрин и серотонин в мозъка, подпомага фокуса и умствените способности.