Дали намаляването на антителата означава загуба на имунитет срещу COVID-19?

Изминаха осем месеца, откакто СЗО официално обяви COVID-19 за глобална пандемия. На фона на нарастващия брой заразени, вълшебна дума от осем букви, дава надежда, но и обърква – имунитет.

Може ли човек да се зарази с COVID-19 втори път? Създаването на ваксина ще създаде ли имунитет срещу вируса или само ще сведе до минимум симптомите?

От BioSpace искат да дадат светлина върху някои въпроси, свързани с вируса, използвайки експертния опит на имунолозите и скорошни проучвания, свързани с антителата след преболедуване на коронавирус COVID-19.

През м.юли 2020 година, група изследователи, базирани в Icahn School of Medicine в болницата Mt. Sinai в Ню Йорк тестват 19 860 пациента, преболедували лека до умерена инфекция с коронавирус COVID-19. Те установяват, че преболедувалите пациенти са синтезирали “стабилно” количество антитела, които са останали стабилни поне три месеца. Флориан Крамър, един от участващите в изследването учени, споделя, че е “разумно да се предположи, че това би осигурило защита за период от една до три години”.

Изследване, проведено в Исландия и публикувано през септември проследява нивата на антитела на около 1200 пациенти с коронавирус COVID-19. Резултатите показват, че първоначално синтезираните от инфекцията антитела рязко намаляват след възстановяване от вируса, но са заменени от вторична, по-стабилна вълна от антитела. На база тези резултати, авторите на изследването смятат, че имунитетът на преболедувалите, е поне четири месеца след инфекцията.

Близо 30 000 души са тествани от април в The University of Arizona College of Medicine. Според изследователите, тежестта на заболяването изглежда определя количеството на откритите антитела спрямо възрастта и пола. Те смятат, че производството на неутрализиращи антитела продължава поне 5-7 месеца, което предполага и имунитет от повторно заразяване за същия период.

Най-мащабното проучване, свързано с намаляване на неутрализиращите коронавирус COVID-19 антитела, е проведено във Великобритания. То преминава през три фази, като са тествани 365 000 души. Резултатите показват, че разпространението на антитела сред британското население от 6% към края на юни е спаднало до 4,4% през септември. Важно е да се отбележи, че това проучване не е проведено в лабораторни условия.

Д-р Марсия Голдбърг, специалист по инфекциозни болести и професор по медицина и микробиология в Harvard Medical School and Massachusetts General Hospital, споделя пред BioSpace, че намаляването на антителата с течение на времето, е нормално за имунния отговор, както към инфекцията, така и към ваксините. В момента нейният екип изучава патогенезата при пациенти с COVID-19 – на какво се дължи това някои хора да прекарват заболяването със слаби или дори никакви симптоми, а при други то да протича много тежко.

Всяко едно от направените изследвания показва различни резултати, за което д-р Голдбърг казва, че това е просто наука. Използването на нееднакви технологии и подходи при различни популации пациенти, дава малки разлики при тяхното отчитане.

Счита се, че антителата са особено важни при вирусните инфекции, но те не са единственото парче от пъзела с имунитета. Измервайки титрите на антителата, тези проучвания не проследяват значението на имунната памет, както на ниво В-клетки, така и на ниво Т-клетки. 

Адаптивният имунитет функционира чрез създаването на имунна памет след първоначална реакция срещу даден патоген, което води до подобрен отговор при последващо излагане на същия или подобен патоген. Така че, докато наличието на антитела намалява с течение на времето, което не е неочаквано, то имунната памет се съхранява.

Основна роля за адаптивната имунна защита имат В и Т-клетките. Една част от В-клетките генерират антитела за борба с патогените, а други се превръщат в клетки на имунната памет. Клетките на имунната памет съхраняват информацията за изграждането на определено антитяло и остават неактивни до срещане на патогена.

В организма Т-клетките имат две роли. Бойните Т-клетки откриват и унищожават патогените, а поддържащите Т-клетки стимулират В-клетките да произвеждат повече антитела.

Според д-р Голдбърг, особено важно е да се разбере дали естествената инфекция с COVID-19 предпазва от повторна инфекция и дали разработващите се ваксини срещу COVID-19 ще бъдат ефективни.

От BioSpace разговарят и с Даниел Лингвуд, асистент по медицина в Harvard Medical School за изводите от тези изследвания. 

“На базата на тези данни не би следвало да се прави извод, че ваксината ще има само краткосрочен имунитет. Има много начини, по които ваксините могат да бъдат манипулирани. Ваксините имат стимулатори, адюванти и различни дозировки, които могат да бъдат използвани, за да се преодолее това намаляване”, казва д-р Лингвуд.

Д-р Лингвуд пояснява, че информацията от проучванията все пак добра и полезна. Важен е установеният факт, че скоростта на намаляване на антителата, е по-висока при възрастните хора. Не може да се каже също, че това намаляване на антителата само по себе си може да има сериозни последици за създаването на стаден или колективен имунитет, тъй като и други фактори оказват значение.

Изследване на Британския консорциум за коронавирусна имунология има някои добри новини в тази връзка. Изследователите установяват, че имунитета на Т-клетките срещу SARS-COV-2 все пак присъства при по-голяма част от възрастните хора, шест месеца след първоначалната инфекция. Нивата на Т-клетките са били значително по-високи при пациентите, които са имали симптоми, в сравнение с тези, при които вирусът е протекъл без симптоми. Тези резултати представляват доказателство, че имунитетът на Т-клетките може да продължи по-дълго от този на антителата, като потенциално предлага и по-голяма защита срещу повторна инфекция. 

“Няма абсолютно никаква причина да смятаме, че тези Т-клетки или В-клетъчна памет не могат да се установят правилно във ваксина срещу SARS-COV-2″, казва д-р Лингвуд.

С поглед към бъдещето, д-р Лингвуд все още вижда потенциални заплахи от коронавирус на хоризонта. Съществуват и други видове коронавируси. Опасността от друга пандемия все пак съществува, дори ако този конкретен щам на SARS-COV-2 бъде премахнат.

„Важното послание е, че човек има право все още да бъде предпазлив оптимист относно потенциалната ефикасност на концепциите за ваксина срещу SARS-COV-2 “, завършва д-р Лингвуд.

Д-р Голдбърг ни напомня: „Изключително важно е всички да продължат да носят маски и да спазват социална дистанция, докато ваксината бъде окончателно готова и внедрена. Това е предизвикателство, но критично. И все пак има светлина в края на тунела. ”

На въпрос на BioSpace дали ще се ваксинира, когато има ваксина, д-р Лингвуд отговори, че ако данните от фаза III показват, че ваксината е ефикасна, то тогава „абсолютно“.