Как да помогнем на тревожното си дете

Детето ви често ли е: нервно и неспокойно, има ли необясними болки в стомаха; става ли раздразнително, трудно ли заспива, трудно ли се социализира и концентрира?

Зад много физически и поведенчески проблеми се крие тревожността. Докато някои деца са генетично по-склонни към тревога и всички понякога изпадат в истерии, 10-15 % от тях страдат от генерализирано тревожно разстройство (ГТР). Детското ГТР започва на около 8,5 години. И макар че се изразява различно, негова типична черта е редовното и прекомерно безпокойство. То често е предхождано от шокиращо или тежко събитие, като тормоз, отхвърляне, раздяла или загуба н любим човек.

Тревожността може да се разпростре до повече от една област: може да е свързана със социализиране, здраве и безопасност, нараняване или смърт, говорене пред публика, тестове, правене на грешки и развитие на различни фобии. Тревожността може също така да причини физически симптоми като безсъние, кошмари, умора, стомашни болки, главоболие, диария, раздразнителност, проблеми с паметта и концентрацията.

Без значение дали детето ви има тревожно смущение или просто по-нестабиелн темперамент, помнете, че това няма да мине бързо и че вашата роля да научите детето си да регулира своето безпокойство е голяма.

Какво да НЕ правим с тревожното дете:

Изкушаващо е да позволим на децата да избягват ситуации, които ги правят тревожни, но внимавайте. Избягването може да влоши нещата, тъй като по този начин те не успяват да развият нужните умения и да доказват на себе си, че могат да се справят с неудобни ситуации и чувства.

• Не се ядосвайте на детето си, че е тревожно. Запазете спокойствие.
• Не бъдете многословни. Тревожните хора не могат да обработват твърде много вербална информация.
• Не казвайте на дете, изпаднало в паника, да спре да се притеснява.

Какво да направим с нервното дете:

• Съчувствайте му, кажете му, че разбирате колко плашеща може да е тревожността.
• Опитайте се да разберете защо е тревожно. Така ще можете да влезете в неговия свят.
• Насърчете го да вдиша бавно, за да се успокои физически и да уведоми тялото, че не е застрашено.
• След като разберете какъв е проблема, помогнете му да намери решение.
• Променете „ами ако“ в „това, което е“. Изследвания доказват, че присъствието в настоящето може силно да намали тревожността. Тревогата е свързана с бъдещето, така че практикуването на осъзнатост с детето може да им напомни, че „да са тук и сега“, е особено полезно.

Още съвети:

• Не претоваряйте програмата на детето. Всеки малчуган има нужда от време за почивка, игра и мечти. Някои деца – повече от другите.
• Контролирайте времето, прекарвано пред екраните. Два часа на ден е правилото, макар при всяко семейство да е различно. Всеки ден трябва да намирате време за разговори.
• Променете взаимоотношенията на детето с тревогата, като подчертаете, че тя не е чак толкова лоша. Че тя има цел, защото в древността е помогнала на предците ни да оцелеят.
• И накрая: опитайте се да управлявате собствения си стрес. Децата са като камертон: ако вие сте тревожни, те също стават такива. Ако вие им показвате как да се справят, те ще се научат от вас. Намалете собствената си натовареност. Управлявайте собствения си ум. Оставете нещата да се случват. Практикувайте състрадание към себе си.
• Да гледате как детето ви страда от тревожност може да е болезнено и фрустриращо, но ако добро към себе си и детето, ще помогнете и на двамата.