Какво преживяваме в резултат на факта, че сме хора?

В интервю през 2010 г. Екхарт Толе споделя простата и същевременно поразителна идея, че „сме хора“. Той описва това, което преживяваме като резултат от съществуването ни. Като хора ние възприемаме случващото ни се през сетивата. Той казва: „Тъгата, която изпитвам не е моя. Тъгата е чувство, което изпитвам, защото живея в човешка форма, но аз съм дух. Когато се идентифицирам с тъгата, или друго чувство, това е фалшива идентификация. Аз не съм тъга. Аз съм съвършена любов“. Човешкият живот изпитваме през сетивата, и те са чудесен инструмент, но за една по-висока цел. Можем да усещаме чувствата си, средата, която ни заобикаля, тялото си, дори енергиите на другите. Без значение къде се намираме физически, психически, емоционално или духовно всеки един от нас знае какво означава да си човек, защото това включва всички споменати усещания.

Идеята, че сме хора ни помага да отделим илюзията на сетивния опит от същинската реалност. Чрез осъзнаването ни като част от колективното цяло можем да се освободим и да разгърнем истинския си потенциал. Когато се възприемаме само като отделно човешко същество, а не като цяло с божествения дух, илюзията на физическата реалност става единствената за нас. Например някой удря отзад друга кола и е виновен за инцидента – този човек има способността да избере как да мисли и как да се чувства по отношение на случилото се. Едната възможност е да се замисли за катастрофата и личните щети (травми усложнения, финансови проблеми и др.) Този избор води до разрушителни емоции, които му пречат да се поучи от опита. Това потиска възможността за личен растеж. Другият избор е да се възприеме по-широка рамка на случилото се, да помислим какво ние дало случилото си и нова перспектива е дало.

Ние сме отговорни да открием уроците от всяко преживяване. Това е характеристиката на всичко живо – да се движи напред, да расте и да се възпроизвежда. Ако я игнорираме значи вървим срещу собствената си природа. Имаме избор да приемем по-високата цел и да се развием като креативни духовни същества чрез земния си опит или да пропуснем тази възможност за растеж, като живеем единствено във физическия свят. Когато приемаме всеки опит като ценна възможност за растеж, можем да наблюдаваме живота си вместо да попадаме в капана на сетивата. Животът, изпълнен с благодарност за предлаганите преживявания ни помага да създадем вътрешен мир и сила да се справим с всяка ситуация.

„Животът ще ви предложи онзи опит, който е от най-голяма помощ за еволюцията на съзнанието ви. Откъде да знаете, че това е опитът от който се нуждаете? Защото това е опитът, който преживявате в момента.“, казва Екхарт Толе.

от Жаклин Прайс