Какво представлява вътрешният монолог и всеки ли има такъв?

Имали ли сте някога усещането, че „говорите на себе си“? Задавали ли сте си въпроса дали е нормално?

Темата за вътрешния диалог съществува отдавна сред психолозите и повечето от тях смятат вътрешните мисли за обичайни и нормални. Счита се, че той е свързан със същата част от мозъка, която отговаря за разговорите, които водим с другите, наречена област на функциите на Брока.

Какво представлява вътрешният монолог?

Това е вътрешният глас, който нашепва мислите ни през деня. Появява се при мнозина, тъй като в мозъка има връзка между областите, фокусирани върху мисленето и областите, фокусирани върху езика.

Според последни проучвания вътрешната реч е свързана с т.нар. мрежа за пасивен режим на работа на мозъка ( default mode network DMN). Това е мрежа от различни области, които се ангажират, когато не извършваме конкретна задача.

DMN се появява, когато сме отегчени, мислим или мечтаем. Когато сме концентрирани върху дадена задача той утихва, за да можем да се фокусираме.

При всеки ли има вътрешен монолог? При някои хора мислите са невербални и неструктурирани изречения. За други важи обратното: те „чуват“ мислите си, понякога в продължение на целия ден. Някои „чуват“ откъслечни думи в ума си от време на време.

Счита се също така, че при децата липсва силен вътрешен монолог, за разлика от възрастните. Вътрешното говорене изглежда се усилва с възрастта и може да приеме форма на отрицателно или положително в зависимост от ситуацията.

Вътрешният ни монолог е свързан с функции като решаване на проблеми, размисъл и критично мислене. Според специалистите DMN, произвежда разказа, който протича в главата ни – всички неща, за които мислим, свързващи миналото и настоящето и мислите за бъдещето, всички мнения и проява на самосъстрадание. Той е източникът на творчеството и въображението, но също така и източника на неврози, депресии и тревожност.“

Как да се насочим към положителен вътрешен монолог

1. Наблюдавайте мислите си (бъдете осъзнати)

Осъзнаването означава да забелязвате мислите си и чувствата си без непременно да им вярвате или да се опитвате да ги променяте.

Когато обръщате внимание на вътрешния глас без да приемате всяка мисъл за факт можете да отделите мислите от начина по който се чувствате. Това може да ви предпази от самосаботиране и намаляване на самочувствието. Опитайте да релаксирате и да оставите мислите да идват и да си отиват без да ги променяте – само наблюдавайте емоциите, които изпитвате.

2. Упражнявайте самосъстрадание

Самосъстраданието означава да си казвате, че няма нищо лошо в това да се чувствате зле или тъжни понякога и да си оказвате подкрепа в трудни времена. То е да проявявате разбиране към себе си и да си давате пространство  да чувствате какво се случва вътре във вас без осъждане.

Когато сте ОК да имате отрицателни мисли и с факта не винаги да сте щастливи сте по-способни да реагирате спокойно на нежеланите мисли.

3. Практикувайте утвърждения

Утвържденията се считат за положителни изказвания, които могат да ви помогнат да преодолеете самосаботиране и отрицателните мисли (като например „не ме обичат „ или „аз  съм пълен провал“. Този подход е подобен на когнитивната поведенческа терапия – утвържденията помагат да се заместят разрушителни мисли със здравословни такива. Те са като упражнения за ума ни. С времето с тях можем да препрограмираме мисловните си модели по такъв начин, че да започнем да мислим и да действаме различно.