Защо се самосаботираме?

Изпитвате ли вина, че се самосаботирате и по този начин намалявате своята увереност? Е, не сте само вие.

Това е често срещано и го правим често без дори да забелязваме. Самосаботирането може да се корени в чувство за безполезност или страх и често да вреди на напредъка, връзките ни и здравето като цяло.

Първата стъпка е да разберем, че самосаботирането е модел на поведение, който следваме често без да го осъзнаваме. После трябва да определим какво точно причинява саморазрушителните действия. Поради тях не можем да живеем живота, който искаме и те водят до чувства на несигурност, негодувание и самоосъждане.

Причините за това може да са много

1. Страх – ключов фактор при самосаботиращите поведения. Може да се страхуваме от провал или дори от това да успеем, когато пътеката към успеха е стресираща.
2. Несигурност – тогава, когато не смятаме, че заслужаваме да намерим щастие или да постигнем дадена цел. Несигурността намалява мотивацията.
3. Нужда да контролираме всичко – несигурността на новото, дори и при положителни резултати, кара хората да се чувстват несвойствено и да искат да се върнат към по-познатите ситуации.
4. Обвиняване – ако веднага щом нещо се обърка размахаме пръст, вместо да поемем отговорност, или просто да приемем, че понякога нещата не вървят по план, значи се самосаботираме. Освен това, когато обвиняваме другите се лишаваме от опита и развитието, които предлагат предизвикателните ситуации. Лесно е да обвиним другите за несгодите, но как това допринася за взаимоотношенията ни и личностния ни растеж?
5. Размотаване – не е рядкост да се опитваме да печелим време или да се колебаем преди да се захванем с важна задача. Това може да е реакция на страх или липса на мотивация, но отлагането е вид самосаботиране.

Признаци

• Хронично мотаене
• Натрапчиви, саморазрушителни мисли
• Мисълта, че никога не сме достатъчно добри
• Самоунижаване
• Психогенно преяждане
• Избягване на задачи, които трябва да бъдат свършени
• Обвиняване на другите, когато нещо не се получи
• Търсене на незабавно удовлетворение
• Невъзможност да се постигат дори краткосрочни цели
• Вечно усещане за неудовлетвореност, дори и след постигната цел
• Отблъскване или заяждане с хората, които ви обичат
• Срещи с хора, които не се държат добре с вас

 Как да спрем самосаботирането

1. Направете си табло. Това е вид визуализация, която помага на хората да си поставят цели и ги улеснява в приоритизирането на ценности. Така ясно се вижда какво искате от живота и как планирате да го постигнете.
2. Идентифицирайте стресорите. За да спрете да се самосаботирате трябва да идентифицирате какво отключва действията ви. Записвайте си как се чувствате и как се справяте със ситуацията. С времето ще забележите моделите и ще може да установите кои събития отключват стреса и ще знаете как можете да реагирате по по-здравословен начин.
3. Общувайте се хората, които обичате. Възможно е да отблъсквате хората, които обичате, поради модели във взаимоотношенията, които сте изпитвали като дете или в миналото. Тук воденето на записки също може да ви помогне. Споделяйте откритията си с останалите с любов и работете върху това да откликвате положително по време на разговор, за да изградите по-здравословни взаимоотношения.
4. Практикувайте положителен разговор с вас самите. Такъв е налице, когато вътрешният глас, историите, които разказвате на себе си са приповдигнати и подхранвани от мисли на разбиране. За разлика от отрицателния разговор, който може да доведе до ниска самооценка и липса на уважение, положителният разговор помага за намаляването на стреса, облекчава тревожността и насърчава здравословните навици. Използвайте положителни фрази и мантри и се фокусирайте върху личната грижа за себе си през целия ден.
5. Потърсете професионална помощ. Ако сами не можете да контролирате самосаботиращите поведения, може би е време да потърсите професионална помощ. Когнитивно-поведенческата терапия е отличен вариант за хора, които са склонни към самосаботиране. Така причините ще излязат на повърхността и ще може да се изправите пред тях и да формулирате план, за да откликвате по-добре на това, което отключва този вид поведение.