Гравиола ефикасно разпознава и атакува раковите клетки

Гравиола е вечнозелено дърво, високо около 5-6 метра с големи сърцевидни и ядливи плодове, които имат жълтозелен цвят и бяла сърцевина. Гравиола принадлежи към семейство Annonaceae, род Annona, вид Muricata. Известна е и под наименованията гуанабано, гуанаба, гуанавана, бразилска лапа и други.
Гравиола вирее  в тропическите райони на Южна и Северна Америка, включително и в Амазония. Плодът се продава на местните пазари, а вътрешната му месеста част е отлична за приготвяне на напитки и сокове, които се отличават с леко горчиво-кисел вкус.

Гравиола има дълга и богата история на приложение в природната медицина на различните народи. В народната медицина на тропиците се използват всички части на дървото – кора, листа, корени, плодове и семена. Плодът и плодовият сок обикновено се приемат срещу глисти и други паразити, при треска, за увеличаване на лактацията (кърмата) след раждане, както и при диария и дизентерия. Счуканите или смачкани семена от гравиола се използват срещу вътрешни и външни паразити. Кората, листата и коренът се използват под формата на чай за намаляване на кръвното налягане, за успокояване и укрепване на нервната система, и облекчаване на различни видове болка.

Учените изучават свойствата на гравиола от 40-те години на миналия век. В скрининговата програма върху растенията, проведена през 1976 година от Националния институт за борба с рака на САЩ, листата и стъблото на гравиола показват активна токсичност срещу раковите клетки, което насочва изследователите да продължават в тази насока.
Много активни съединения и химикали са открити в гравиола, но по-голямата част от изследванията са фокусирани върху нов набор химикали, наречени анонови ацетогенини. Гравиола произвежда тези естествени съединения в листата и стъблото, кората и семената. Аноновите ацетогенини са открити само в семейство Annonaceae, към което гравиола принадлежи. Тези анонови ацетогенини имат антитуморни, антипаразитни, инсектицидни и антимикробни свойства.
Изследванията на три независими една от друга лаборатории установяват, че тези ацетогенини са мощни инхибитори на ензимните процеси, които се наблюдават само в мембраните на туморните ракови клетки. Тези три отделни изследователски екипа потвърждават, че аноновите ацетогенини имат значителни антитуморни свойства и селективна токсичност (без да увреждат здравите клетки) срещу различни видове ракови клетки, като публикуват общо осем клинични проучвания за техните открития. Много от ацетогенините демонстрират селективна токсичност за туморни клетки и то при много ниски дози.
Университетът Пардю в Уест Лафайет, Индиана е провел многобройни проучвания върху ацетогенините като голяма част от тях са финансирани от Националния институт за борба с рака и Националния институт по здравеопазване на САЩ.
През 1997 година университетът Пардю публикува информация относно това, че някои от аноновите ацетогенини са “ … не само ефективни в унищожаването на тумори, които са с доказана резистентност към антираковите агенти, но изглежда, че имат специален афинитет към такива устойчиви клетки”.
След публикуването на тази информация, главният фармаколог, водещ проучванията в университета Пардю обяснява в няколко интервюта как става това. От неговите обяснения става ясно, че раковите клетки, които остават живи след химиотерапията, могат да развият резистентност, както към първоначално използвания агент, така и към други лекарствени и нелекарствени средства. Това се нарича мултилекарствена резистентност.

Един от основните начини, по който раковите клетки могат да развият резистентност към лекарствата, използвани при химиотерапия е чрез създаване на вътреклетъчна помпа, която може да изтласка и да изкара антираковия агент извън клетката, преди той да е успял да я убие. Средно само около два процента от раковите клетки могат да развият такава вътреклетъчна помпа, но те са тези два процента, които евентуално биха могли да нарастнат, да се разпространят и да създадат резистентни към много лекарства тумори. Последните изследвания върху ацетогенините показват, че те са в състояние да изключват тези вътреклетъчни помпи и по този начин да убиват резистентните към много лекарства тумори.
Изследователите от университета Пардю съобщават, че ацетогенините унищожават преференциално мултилекарствено резистентните ракови клетки чрез блокиране на трансфера на АТФ (аденозинтрифосфат) – основният източник на клетъчна енергия в тях. Туморните клетки се нуждаят от енергия за растеж и размножаване, но и от много повече енергия за активиране на помпите, чрез които да изтласкват атакуващите ги агенти. Когато се подтисне енергията към клетката, тя вече не може да активира своята помпа. т.е. когато ацетогенините блокират АТФ към туморната клетка, тя няма достатъчно енергия за своите животоподдържащи процеси и умира. Нормалните клетки рядко развиват такава помпа, следователно те не се нуждаят от голямо количество енергия, за да я активират и затова не могат да бъдат засегнати от АТФ инхибиторите.

Изследователите от университета Пардю съобщават за 14 тествани различни ацетогенини, които за показали мощни АТФ блокиращи свойства, като няколко от тях са открити само в гравиола. 13 от 14-те изследвани от тях ацетогенини са по-мощни срещу мултилекарствено резистентните ракови клетки на гърдата от трите стандартни лекарства (адриамицин, винкристин и винбластин), използвани като контрола.
Изследователи от Тайван съобщават през 2003 година, че основният ацетогенин на гравиола – “…анонацин е обещаващ противораков агент, подходящ за по-нататъшни проучвания върху животни и надяваме се, клинични проучвания ”.

Интересно е in vivo изследване, публикувано през март 2002 година от японски изследователи, които проучвали различни ацетогенини, открити в няколко вида растения. Те инокулират (изкуствено заразяват) опитни животни с клетки на рак на белия дроб. Една трета от тях (контролната група) не е третирана с нищо, една трета е получила химиотерапевтичното лекарство адриамицин, а една трета е третирана с основния ацетогенин на гравиола – анонацин в дозировка 10мг/кг тегло. В края на втората седмица от началото на опита, пет от шестте животни в първата група все още били живи, но размерите на тумора се били увеличили; групата, третирана с адриамицин показала 54.6% намаление на туморната маса спрямо контролната група, но 50% от животните умрели от токсичност; опитните животни, приемащи анонацин били живи и туморите им били намалели с около 57.9%, малко повече, отколкото при втората група, но без токсичност. Обобщението, което изследователите правят е, че “… анонацинът показва по-малка токсичност при лабораторни животни. Вземайки под внимание антитуморната активност и токсичността, анонацинът би могъл да се използва като водещо средство при създаването на потенциален антираков агент “.

Тези ацетогенини имат уникален клетъчен строеж и молекулярна енергия, които осуетяват по-ранните опити на не една фармацевтична компания да ги възпроизведе химически, без да загуби някое от антитуморните им свойства в процеса.
Няколко фармацевтични компании и университети продължават да изпитват, да тестват и да се опитват да синтезират тези  субстанции в нови химиотерапевтични лекарства. На изследователите са им били необходими почти 10 години, за да успеят да синтезират (възпроизведат химически) основния антитуморен химикал в гравиола – анонацина, но до момента той не е патентован, защото в процеса на синтез, той губи част от противотуморните си свойства.

Същевременно много здравни специалисти и пациенти, диагностицирани с рак не чакат и добавят гравиола, като съпътстваща терапия към основното лечение, защото гравиола има дълга история на безопасна употреба като билково лекарство със селективна токсичност към раковите клетки. Гравиола се продава под формата на капсули и тинктури.
Тъй като един от механизмите на действие на гравиола е да изчерпи енергията на АТФ към раковите клетки, комбинирането на гравиола с други добавки и растителни екстракти, които увеличават или подобряват клетъчния АТФ, могат да намалят ефекта от приема й.
Основната добавка, която повишава клетъчния АТФ е антиоксидантът коензим Q10 и по тази причина, той трябва да се избягва при прием на гравиола.