През 1846 г. френският химик Морис Гобле открива в жълтъка вещества, подобни на мазнини. Той им дава името “лецитин”. Дълги години жълтъкът се счита за основен източник на лецитин в храната. Днес лецитин се получава в големи количества от соя. Лецитинът е естествен фосфолипид и от съществено значение за функцията на всички клетки в тялото. Фосфатидилсерин се произвежда в малки количества и от организма. Той регулира водния баланс на клетката и помага при снабдяването й с всички необходими хранителни вещества. Фосфатидилсеринът обаче е най-важен за мозъка. Той е регулатор на нормалното здравословно действие на невротрансмитерите и е отговорен за обмена на информация между мозъчните клетки (неврони.) При дефицит на метионин, фолиева киселина, витамин В12 и преди всичко на есенциални мастни киселини, мозъкът не може да произвежда достатъчно фосфатидилсерин. В такъв случай се наблюдава все по-влошаваща се способност за внимание, концентрация, памет, както и способност за учене. Това се обяснява от една страна със затруднения в производството на фосфатидилсерин в тялото и от друга страна с храна, бедна на фосфатидилсерин. Някои изследвания показват, че фосфатидилсеринът може значително да подобри проблеми с паметта, свързани с възрастта . Положителен ефект може да се постигне чрез поемане на фосфатидилсерин като хранителна добавка при поведенчески проблеми като загуба на мотивация, липса на интерес към околната среда, както и проблеми с паметта, концентрацията и способността да се извиква при нужда запаметена информация.
За безупречна памет