Канелата (Cinnamomum Verum) е една от най-старите подправки, за която се смята, че е била използвана още 3000 г. пр. Хр в Китай. Познатата ни днес по-фина цейлонска канела е открита през 1498 г. от португалския мореплавател Васко да Гама на остров Цейлон, днешната Шри Ланка и е донесена в Европа.
Цейлон и до днес е един от най-големите райони в света, където се добива този вид канела. Цейлонската канела в сравнение с канелата тип касия съдържа много по-ниски нива на кумарин, който в наши дни е ограничен до 2 mg/kg храна.
Възможният хипогликемичен ефект на канелата в ранните стадии на захарен диабет е много дискутирана тема в съвременната медицина. В първото пилотно проучване е изследвано въздействието на по-големи дози канела (1-6 грама) върху кръвната захар – и нивата на липидите в кръвта. Тук се наблюдава възможно намаляване на кръвната захар на гладно, на триглицеридите, на общия и LDL -холестерол.
Канеленото масло и канелената кора показват добра антимикробна активност. Това основно се дължи на ефекта на канеления алдехид, основният компонент на етеричното масло, съдържащо се в канелата. Други особено активни компоненти са р-цимен, линалол и о-метоксицимталдехид.
За нормални нива на кръвната захар