ХЕПА ДЖЕСТ

Галангалът (Alpinia officinarum) е често използвано лечебно растение и подправка, роднина на джинджифила. В билколечението се използва, съдържащото се в корените, етерично масло с джинджероли, галангол, флавоноиди и танини. Съставките стимулират храносмилането, действат спазмолитично, както и антибактериално и противовъзпалително. Затова галангал се препоръчва особено при стомашно-чревни нарушения, като метеоризъм и подуване на корема, при дискомфорт със спазми в стомашно-чревния тракт и за подобряване на кръвообращението и снабдяването на мускулите с кислород. Нови проучвания сочат, че галангалът има фунгицидни и дори анти-туморни ефекти.

Артишокът (Cynara scolymus) е тръноподобно, силно растение от семейството Сложноцветни (Asteraceae). През 2003 г. артишокът бе избран за лечебно растение на годината. Смята се, че артишокът има усилващ апетита, подобряващ храносмилането и понижаващ холестерола ефект. На основата на различни механизми на действие а) чрез повишена екскреция на холестерола, б) повишена консумация при синтеза на жлъчните киселини и в) инхибиране на образуването на холестерола в чернодробните клетки, се смята, че е възможно понижаване на общия холестерол с до 12% чрез артишока. В тази връзка артишокът има важна роля в предотвратяването на атеросклерозата. Горчивото вещество Cynarin в артишока стимулира метаболизма на черния дроб и жлъчката. Листата им се ядат задушени, използват се за сокове, чайове, сухи екстракти и тинктури. Медицинският и диетичният им ефект се обяснява със съдържанието на флавоноиди и производни на хининовата киселина.

Бял пипер се получава от напълно зрели плодове на пипера (Piper Nigrum). Външната обвивка и месестата част на пиперовия плод се отстранява за тази цел. Това се прави чрез накисване на прясно откъснатите плодове, най-добре в бавно течаща вода. Така месестата част се отделя от зърната и може да бъде отстранена механично. Зърната след това се изсушават и са известни като бял пипер. Белият пипер увеличава топлиннообразуващите процеси в организма и повишава абсорбцията в стомашно-чревния тракт.

Над 150 вещества в алоето са известни днес, сред тях полизахариди, витамини, минерали и аминокиселини. Една от най-големите изненади, които алое вера представи на науката през 20-ти век, е ацемананът - полизахарид, който се произвежда в човешкия организъм до пубертета. Мукополизахаридът ацеманан бе описан за първи път в рамките на серия изследвания през осемдесетте години на миналия век. Американецът Джон C. Питман публикува през 1992 г. в списанието Health Consciousness статия за естествените "антивирусни, антибактериални и противогъбични свойства" на дългата полизахаридна верига. Оттогава потенциалът на ацеманана, който освен в листата на Алое вера присъства и в корените жен-шен и астрагалус, гъбата рейши и в хрущяла на акулите, занимава изследователски екипи по целия свят. Към това се прибавят и така наречените амино захари като глюкозамин, които се срещат в човешкото тяло в съединителната тъкан, в хрущяла и в синовиалната течност. Освен това алое съдържа различни ензими, известни на науката отдавна като гаранти на мощна клетъчна защита и хомеостаза, например протеази, оксидази, амилази и каталази. Алое вера е една супер храна, която поддържа своя метаболизъм в естествените си местообитания при екстремни условия, има цяла гама от добре координирани жизненоважни вещества, чиито ефикасност в организма на човека е доказана. Най-важните минерали се събират в клетките на алое вера в особено ефективно съоотношение на концентрация. Това се отнася за макро елементи - главно калций, калий, магнезий, натрий и желязо - както и за микроелементите манган, хром, цинк и мед.