ПРИРОДЕН ВИТАМИН С

Най-разпространеният вид, който включва почти всички продавани в Европа, чушки и люти чушки, е (Capsicum annuum). Повечето чушки също така съдържат веществото, отговарящо за лютивия вкус - капсаицин, макар и в много различни концентрации. Трапезната чушка е богата на антиоксиданти и има висока концентрация на витамин С. 100 г сурови чушки съдържат 1,2 грама протеин, 4,6 грама въглехидрати и 0,3 г мазнини. Други ключови съставки са около 20 мг калий, 10 мг магнезий, 10 мг калций, 5 мг токоферол на 100 г чушка. Цветът идва главно от различни пигменти от семейството на каротеноидите. Повечето от тези каротеноиди са червени, но и жълтите представители са широко разпространени. Общото съдържание на каротеноиди в сух червен пипер е от 0,1 до 0,5%.

Приличащата на череша Ацерола (Malpighia Glabra) се отглежда предимно в Бразилия, Мексико, Ямайка, а също така и в Азия. Тя предпочита за оптималния си растеж влажен субтропичен климат. Расте на различни надморски височини, на брега на морето или в планината до надморска височина от 1600 метра. Ацеролата съдържа големи количества природен витамин С, който е отговорен за хиляди задачи в нашето тяло. Аскорбиновата киселина, която е по-известна като витамин С, активира някои ензими и е най-силният водно-разтворим антиоксидант. Витамин С е важен и за биосинтеза и насърчава процесите на детоксикация в организма. Той участва също и в метаболизма на желязото.

Киви (Actinidia Deliciosa) е изключително богато на натурален витамин С. Физиологично погледнато, кивито е истински "пенкилер". Плодът е богат на магнезий, фосфор, калий и желязо. В допълнение, кивито се счита за истинска бомба с витамин C. Той съдържа много повече витамин С от всеки цитрусов плод. Общото здравословно състояние може да се подобри чрез ежедневна консумация на един плод киви, освен това така се засилват и защитните сили на организма. За кивито освен това се говори, че пречиства кръвта и действа диуретично. След храна, която съдържа много белтъчини, кивито е идеален десерт, тъй като съдържа ензима актинидин, който може да разцепва протеини, т.е. подкрепя храносмилането им.

В природолечението в азиатските страни от почти 2000 години е добре известен положителният ефект на плодове от морски зърнастец (Hippophae rhamnoides) и затова те често се използват при лечението и профилактиката на различни заболявания. В Европа облепиха се появява едва през Средновековието като лекуващо средство. Плодовете на Морския зърнастец са били използвани особено срещу морска болест и в случаи на треска. Те заслужават показваното към тях уважение като лечебно средство, защото освен високото си съдържание на витамин C, което е три до седем пъти по-високо от това на лимоните, съдържат много други важни витамини. Един от тях например е витамин Е, който се активира от витамин С в Морския зърнастец и така може да действа като защита на клетките от свободните радикали. Морският зърнастец съдържа и други съставки като плодови фибри, които допринасят за по-добро храносмилане. Те съдържат също така и витамин Б 12. Този витамин се доставя на организма основно с месо и затова морският зърнастец е много важен източник на витамин В12 за вегетарианци/вегани. И не на последно място Морският зърнастец съдържа витамина холин. Този витамин може да попречи на мастните натрупвания в организма. В същото време, той помага на мозъка да работи по-добре. Затова Морският зърнастец представлява една във всяко едно отношение разумна хранителна добавка и допринася за укрепването на имунната ни система.