КАНЕЛА КОМПЛЕКС

Канелата (Cinnamomum Verum) е една от най-старите подправки, за която се смята, че е била използвана още 3000 г. пр. Хр в Китай. Познатата ни днес по-фина цейлонска канела е открита през 1498 г. от португалския мореплавател Васко да Гама на остров Цейлон, днешната Шри Ланка и е донесена в Европа. Цейлон и до днес е един от най-големите райони в света, където се добива този вид канела. Цейлонската канела в сравнение с канелата тип касия съдържа много по-ниски нива на кумарин, който в наши дни е ограничен до 2 mg/kg храна. Възможният хипогликемичен ефект на канелата в ранните стадии на захарен диабет е много дискутирана тема в съвременната медицина. В първото пилотно проучване е изследвано въздействието на по-големи дози канела (1-6 грама) върху кръвната захар - и нивата на липидите в кръвта. Тук се наблюдава възможно намаляване на кръвната захар на гладно, на триглицеридите, на общия и LDL -холестерол. Канеленото масло и канелената кора показват добра антимикробна активност. Това основно се дължи на ефекта на канеления алдехид, основният компонент на етеричното масло, съдържащо се в канелата. Други особено активни компоненти са р-цимен, линалол и о-метоксицимталдехид.

Освен желязото, цинкът е най-разпространеният микроелемент в тялото. Цинкът е важен компонент за над 200 ензима и се отразява на метаболизма. Той подкрепя например снабдяването на тялото с енергия, растежа и производството на полови хормони. Цинкът също така укрепва имунната система и може да помогне за предотвратяване на инфекции и по-бързото излекуване. Добър доставчик на цинк са някои сирена като например Едам. Много пълнозърнести храни също съдържат голямо количество цинк. Овесените ядки и пшеничните зародиши са едни от най-добрите доставчици на микроелемента. Малко лукс също може да помогне на снабдяването с цинк, защото стридите са № 1 сред съдържащите цинк храни. Дори само една стрида в менюто покрива дневната потребност повече от достатъчно. По принцип цинкът се намира в значителни концентрации и в месото, рибата и бобовите растения. Въпреки че цинкът се намира в много храни, в Германия има тенденция към лек недостиг. Поради широкомащабните задачи на цинка в организма, признаците на дефицит са разнообразни: умора, понижен имунитет, трудно заздравяване на рани, лезии в устата, промени във вкусовите възприятия, нощна слепота и забавен растеж на косата и ноктите може да са признаци на липса на цинк. На пазара се намира широка гама от съдържащи цинк продукти, които могат да бъдат използвани за компенсиране на недостиг. Цинковият оксид е необходим също така за регулиране на нивата на кръвната захар.

Хлорогенните киселини, които се съдържат в екстракта от зелено кафе на зърна, могат да намалят по естествен начин съдържанието на захар в кръвта и да потиснат превръщането на глюкозата в кръвта в мазнини. Могат също така да намалят абсорбцията на въглехидрати, които поемаме ежедневно с храната. Това от своя страна води до следствието, че въглехидратите не достигат за поддържането на енергийния баланс на тялото и тогава започват да се разграждат мастните натрупвания, за да се възстанови енергийния баланс.

Хромът е фактор, който участва в преработката на глюкоза в организма, взаимодейства с инсулина и инсулиновите рецептори на клетъчните стени и помага за регулиране на чувството за глад.