Може ли целиакията да окаже влияние върху зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието?

Целиакията е възпалително автоимунно заболяване, при което организмът изразява непоносимост към храни, съдържащи глутен. Хората, които имат нетолерантност към глутен или целиакия знаят, че това състояние е много повече от храносмилателен проблем. Глутеновата нетолерантност може да се прояви с храносмилателни проблеми, синдром на раздразнените черва, коремни болки, диария или запек, липса на енергия и хронична умора, болки в мускулите и ставите, замаяност, трудна концентрация, кожни проблеми като дерматити, обриви и екземи, репродуктивни проблеми, повишен риск от неврологични и психиатрични заболявания, както и с по-висок риск от умствени увреждания, аутизъм и други.
Изследванията показват, че глутенът предизвиква значителни промени в чревната микрофлора и точно това е проблемът, имайки предвид, че цялостното ни здраве зависи изключително много от здравето на червата. Глутеновата нетолерантност може да засегне почти всяка клетка, тъкан или система в тялото, защото бактериите, които населяват червата участват и оказват контрол върху всички процеси – от усвояването на хранителните вещества и производството на хормони, до метаболитните и познавателните процеси.
Ако имате проблеми с усвояването на глутена или сте диагностицирани с целиакия, споделете с вашия лекар, ако чувствате промяна в някое от сетивата си. Последните проучвания, макар и все още малко на брой в тази насока показват, че целиакията може да окаже влияние върху слуха, зрението, обонянието, вкуса и осезанието.

Целиакия и загуба на слух
В медицинската литература има няколко проучвания за загуба на слух, които може да са провокирани от целиакия. Повечето от тях са свързани с невросензорната загуба на слух, която представлява загуба на слуха в резултат от увреждане на вътрешното ухо или увреждане на нервите, които пренасят сигналите от ухото до мозъка. Този вид загуба на слух е най-често срещан и може да се дължи на заболяване, стареене или излагане на силен шум. За съжаление, тя не може да бъде коригирана.
Някои проучвания са установили по-висок процент загуба на слуха сред деца и възрастни, диагностицирани с целиакия, в сравнение с деца и възрастни без целиакия. В проучване, проведено в Турция взимат участие 110 деца с целиакия и 41 деца без целиакия, като се използват общи тестове за загуба на слуха. Изследователите стигат до заключението, че ниската (субклинична) загуба на слух при децата с целиакия “ може да бъде предпоставка за по-тежки слухови увреждания на по-късен етап ”.
Друго проучване, проведено в Рим, разглежда 24 възрастни с целиакия, 6 от които са диагностицирани скоро и 18, които следват безглутенова диета от поне 1 година, заедно с други 24 души без целиакия. Това проучване установява 47% загуба на слуха при хората с целиакия и само 9% при тези без целиакия. Няма статистическа разлика в загубата на слух между хората, спазвали безглутенова диета и диагностицираните скоро. Специалистите смятат, че целиакия може би е свързана с някакъв вид атака на имунната система върху ушите и слуха.

Целиакия и зрение
Целиакия се свързва със синдрома на Сьогрен (Sjögren), който се изразява като автоимунна атака върху екзокринните жлези – жлезите, които произвеждат влага, главно слъзните и слюнчените.
Както при загубата на слух, в медицинската литература се съобщава за отделни случаи, показващи потенциална връзка между целиакия и определен вид загуба на зрение. Този вид загуба на зрение се свързва и с епилепсия, и с отклоняващи се от нормата отлагания на калций в тилния дял на мозъка.
Резултатите от проучване при жена с целиакия, придържала се към безглутенова диета показват “дълбоко, продължително зрително нарушение”, включващо намалено зрително поле, загуба на цветна чувствителност и “тежки дефицити на острота” на зрението. Магнитният резонанс на мозъка й показва големи калциеви отлагания и области на абнормна тъкан в мозъка. Специалистите казват, че това проучване показва специфичната връзка между зрението и целиакията, и подчертава значението на ранния диетичен контрол върху заболяването.
Изследователи в Турция изследват зрението на 31 деца и тийнейджъри с целиакия, сравнявайки ги с 34 деца и тийнейджъри без целиакия. При проведените редица тестове се установява, зрението на децата с целиакия не е толкова добро, колкото на децата без целиакия. При друго проучване, проведено в Швеция, не се установява разлика в зрението на взелите участие мъже с целиакия и мъже без целиакия.
Много хора с целиакия съобщават, че зрението им се подобрява, в някои случаи дори до толкова, че да се нуждаят от очила с по-нисък диоптер, след като започнат да следват безглутенов режим на хранене. Други споделят за забележимо намаляване на остротата на зрение при консумация на глутен, което изчезва, когато се върнат към безглутеновото хранене. Въпреки това, все още няма конкретни и категорични доказателства за връзката между целиакията и зрението в медицинската литература.

Целиакия и сетивата за вкус и обоняние
Сетивата за вкус и обоняние са доста преплетени – когато вкусваме нещо, голяма част от това, което смятаме за вкус, всъщност е аромата на храната. Често, диагностицираните с целиакия и следващи безглутенова диета споделят, че вкусът и обонянието им претърпяват промяна. В някои случаи хората споделят за подобрение в обонянието, което следователно води и до подобрение във вкуса на храната. В други случаи  обаче те споделят, че чувството им за обоняние (следователно и вкус) се променя и имайки различен вече аромат храната, те спират да я консумират, дори и преди да им е харесвала. За съжаление, не е възможно да се установи каква е причината за промяната в тези възприятия, тъй като не са направени достатъчно проучвания.

Целиакия и осезанието
Чувството за допир има отношение както към кожата, така и към нервите – когато докоснем нещо, ние възприемаме допира чрез кожата, а нервите пренасят тези усещания към мозъка, за да могат да бъдат интерпретирани. Няма никакво съмнение, че целиакия може да засегне както кожата, така и нервите. Например, силно сърбящият обрив на херпетиформен дерматит (болест на Дюринг) е свързан със свръхчувствителността към глутен. Други кожни проблеми като екземи и псориазис също се свързват с целиакия. Целиакия се свързва и с периферната невропатия, чиито сиптоми се изразяват в скованост и изтръпване на крайниците и съответно могат да повлияят върху чувството за допир. Необходими са още изследвания и в тази насока.