Съществува връзка между лошия дъх и определени болести

Диагнозирането по човешкия дъх е познато от времето на Хипократ около 400 г. пр.Хр. Съвременните учени също потвърждават наличието на взаимовръзка между миризмите, които отделяме с дъха си и състоянието на вътрешните ни органи. Нещо повече, те доразвиват идеята, като създават специален спектрометър, засичащ и най-дребните частици и метаболитни съединения в човешкия дъх, което им позволява да направят индивидуална снимка на това, което излиза от устата ни. Според тях въздухът, който издиша всеки един от нас, съществено се различава от този на останалите хора по своя химичен състав. Той е толкова уникален, че дори може да се използва за идентифицирането вместо пръстов отпечатък.

Трябва да знаем, че лошият дъх  като цяло е опит на организма да отправи сигнал за SOS към нас. Обикновено това говори за възпалителен процес в самата устна кухина, за наличие на болен зъб, ангина или сериозно заболяване на стомашно-чревния тракт. Но с новите електронни устройства за анализиране на издишванията могат да бъдат установени редица други неизправности.

Как действат те?

Учените стигнали до идеята след като открили, че наличието на тумор води до производството на специфични “летливи органични съединения”, които не биха се появили при здрав човек. Малка част от тези химикали се отлагат в дъха на пациентите и ранни изследвания показват, че кучета могат да ги надушват.

Ето някои от заболяванията, които се разкриват с изследвания на дъха:

• При аналаиз на издишванията върху група от 128 непушачи и 114 пушачи, изработените за целта детектори идентифицирали с точност до 90 процента състоянието на белите дробове на пациентите, което според учените е сензационно откритие.

• Учените традиционно използвали тестовете на дъха, за да откриват бъбречни или чревни проблеми, но покрай това установили взаимовръзка между дъха и състоянието на сърцето. Оказало се, че в отпечатъците, които оставя дъха, може да се открият важни закономерности и по отношение на функционалността на сърцето.

• Задълбочените анализи стигнали и до друг значим извод – дъхът разкрива податливостта у човек да развива наднормено тегло. При тестването на 792 души изследователите заключили, че хората с повишени концентрации на газове като метан и водород в дъха си съдържат по-висок процент мазнини и по-голяма склонност към затлъстяване.

• Специфичният мирис от устата наподобяващ ацетон, може да е индикатор за сериозен проблем в организма и най-вече за диабет. Когато тялото няма достатъчно запаси на инсулин, то черпи мазнини. При разпада на мазнинините се отделят отпадъчни продукти наречени кетони, които се натрупват в организма.

• Хората, които страдат от бъбречни заболявания често имат дъх, напомнящ миризмата на амоняк или риба. Бъбреците изчистват токсините от кръвта, затова при нарушение на функциите им токсините се натрупват и се излъчват през респираторната система под формата на неприятна миризма.

• Лош дъх може да имате заради гастрит, язва на стомаха или дванадесетопръстника, ентерит и колит, заболяване на черния дроб или панкреаса. Тогава дъхът е с характерна застояла миризма, отново от токсините, отделяни при възпалителните процеси в организма. Много често човекът с лош дъх в тези случаи няма представа какво издишва.

Какво да правим при лош дъх?

• Най-важно е да се установи причината за лошия дъх и след това да се лекува конкретния възпален орган.

• Никак не лоша идея е да използвате храни и подправки за поддържане на приятен дъх. В Азия често сервират анасон след хранене, което освен че благоприятства метаболизма, допринася за добрия дъх. Препоръчва се също така да се приемат храни като овесена каша, стимулиращи отделянето на повече слюнка, защото слюнката предотвратява пресъхването на устата, свързано с лош дъх и отмива от токсини. Хрупането на моркови и зелени ябълки също има пречистващ ефект.