Как да предотвратим влошаването на паметта

Известно е, че с годините паметта започва да изневерява, дори има немалко вицове по тази тема. Неизбежен ли е този процес? Може ли да се забави? Защо понякога възниква и при сравнително млади хора? Сега ще си отговорим на тези въпроси.

Общоприето е мнението, че всеки човек трябва да се примири с факта, че щом остарее, непременно паметта му ще отслабне. Такава програмираност обаче по своята същност води само до едно – човек капитулира пред проблемите, оправдава се за своето бездействие. Много са примерите, които показват другата страна на монетата, че човек може да служи с паметта си до дълбока старост.

Причините

Основните причини за влошаване на паметта са гибел или нарушаване на функциите на мозъчните клетки. Представете си как от многото милиарди клетки с всички свои връзки и особености започват да отпадат цели информационни блокове – по няколко десетки хиляди. Човекът е като мощен био-компютър и ако започнат да се случват подобни сривове, той ще се потисне. Същото се случва и с паметта. Тя започва да изневерява, защото се нарушава кръвоснабдяването на нервната тъкан и се променят обменните процеси в нея.

Необратим ли е този процес                  

С възрастта по-често възникват нарушения при паметта, но все пак защо едни тя се губи драстично, докато други „помнят като слон“ и на 90. С възрастта се наблюдава бавен прогресиращ недостиг на кръвоснабдяване на мозъка, което именно води до изменения и нарушения в мозъчните функции. Тези изменения се засилват и от различни проблеми, съпътстващи остаряването – възпаления на кръвоносните съдове, заболявания на кръвта и др. Паметта обаче може да се наруши при всяка възраст следствие на различни психогенни фактори – стрес, депресия, тревоги, невротични състояния. В съвременния бурен живот това не е рядкост. Когато това се случи, важно е човек да предприема мерки. От една страна да нормализира своето психологично състояние, може с помощта на психолог или невролог, от друга като промени някои от вредните тенденции в живота си.

Социалните фактори са от огромно значение, защото те определят качеството на живот. Например в социално благополучните страни като Норвегия, Швеция и Швейцария понятието “активно дълголетие” не е някаква абстракция. Там хората посрещат 90-те си годишнина в напълно добро здраве и отлична памет, защото човек може да си позволи качествено хранене, по-спокоен и здравословен  начин на живот. Докато страните, в които се изпитва хроничен стрес в борбата за оцеляване са налице по-силни тенденцията към преждевременно нарушаване на функциите на паметта.

Как да съхраним здравето на ума си

Добрата новина е, че човек може да съхрани здравето и паметта си независимо къде живее и на каква възраст е, дори тези които са генетично предразположени към деменция, Aлцхаймер или други заболявания на ума не са предопределени. Добрата памет е заложена в човек от самата му природа и трябва да се научим да се възползваме от нея. Ето какво трябва да правят и младите, старите за да предотвратят влошаването на паметта:

• Запомнете, че колкото повече тренирате мозъка си, толкова по-бързо и ефективно ще запомняте и регистрирате нова информация. Направете опит да се облечете със затворени очи или да познаете някоя дреха от гардероба си само чрез допир или мирис.

• Полезно е и практикуването на упражнения, които да „объркат” мозъка. Решавайте кръстословици, судоку и други логически игри и предизвикателства.

• Учете езици или непознати изкуства.

• Поемайте по различен от стандартния маршрут от офиса до вкъщи или пренареждайте мебелите вкъщи.

• Четете преди да заспите. Или си задавайте сложни за разрешаване проблеми. Мозъкът е по-функционален през дълбоките фази на съня.

• Смейте се!  Смехът стимулира различни мозъчни зони и осигурява намалено ниво на стрес.

• Физическата активност води до по-голям приток на кислород към нервните клетки и така подобрява функционирането им. Препоръчваме ви редовна физическа активност и спорт, за да увеличите работоспособността на мозъка.

• Заложете на здравословен и балансиран хранителен режим. В него може да включите продукти с доказани ползи за сивото вещество като зехтина, плодовете и зеленчуците, свежите салати, орехите и суровите ядки. Пийте повече вода, защото благодарение на течностите се повишава концентрацията и вниманието. Яжте поне два пъти седмично риба или морски дарове, в които се съдържат не само фосфор, но и ненаситени мастни киселини, които стимулират дейността на мозъчните клетки.

• Мозъкът представлява 2% от общия телесен обем, а употребява 20% от кислорода. Затова се препоръчва при натоварване на мозъка да се диша дълбоко, за да се удовлетворят нуждите на мозъка от кислород.

• Качественият сън позволява да се обработи информацията, която сме поели през деня. Важно е да спим добре през нощта, да си починем и така да повишим способността си за запомняне.