Набиращият популярност адаптоген Маралски корен

Адаптоген е термин, въведен от руския професор по медицина д-р Израил Брекман и неговите колеги, за да опишат свойствата на билки и растения, които имат потенциал да увеличават способността на организма да издържа на стрес.
Стресът в този смисъл се разбира като физиологичен стрес в следствие на травма, работа под напрежение, спортни постижения, както и емоционален стрес, причиняващ тревожност и безсъние.

Адапатогените са уникална група растения, които подкрепят цялостното здраве на организма и помагат за справяне по естествен начин с умората и стреса. Те подобряват устойчивостта на организма към външни фактори от различно естество. Адаптогените се определят и като метаболитни регулатори, затова на първо място те предразполагат организма към приспособяване, а след това към възстановяване според специфичните нужди на всеки организъм.

Д-р Брекман и неговите колеги са били спонсорирани от руското правителство с цел откриване на растения, които имат свойства, подобни на добилите популярност китайски тоници, като женшен и други, виреещи на територията на страната.
Най-популярният адаптоген, който те откриват и изследват е Eleutherococcus senticosus или Елеутерокок.
Като всички адаптогени Елеутерококът има способността да увеличава и подпомага издръжливостта. Проучванията потвърждават ползата от Елеутерокока върху увеличаването на енергийните нива в организма, силата и издръжливостта, повишаване на концентрацията и засилване на имунния отговор на организма.

Вторият руски адаптоген е Rhodiola Rosea. В допълнение към увеличаването на издръжливостта, този адаптоген облекчава и нивата на тревожност и безпокойство.

Най-малко известният към момента руски адаптоген е Rhaponticum carthamoides, известен още като Маралски корен или Левзея.
Подобно на Елеутерокока  и Родиола розеа, той вирее в алпийските и субалпийските области, включително и Сибир.
Маралският корен е една от най-красивите алтайски билки с големи синьо-лилави цветове, а едновременно с това е едно от най-силните адаптогенни растения.
Още в древността алтайските ловци забелязали, че омаломощените от любовен нагон елени (марали) ядяли този корен, за да възстановят отново силите си.
Руските изследователи подложили Маралския корен на редица изследвания, в резултат на които установили в състава му редица активни вещества, включително по-особен клас тритерпеноиди. Смята се, че именно тези фитоекдистероиди (екдистерони), придават на маралския корен лечебни свойства.
Маралският корен има многобройни приложения като:

• увеличава силата и издръжливостта, попълва запасите от енергия
• повишава половата активност и възстановява сексуалната потентност при мъжете
• спомага за намаляване на мастната тъкан
• увеличава чистата мускулна маса
• подобрява мисловната дейност и запаметяването
• действа общоукрепващо
• ограничава вредното влияние на свободните радикали, които предизвикват преждевременно стареене на клетките
• подпомага концентрацията, особено при стресови ситуации
• подобрява настроението, следствие на умора, физическо и психично напрежение, полова слабост и други

Адаптогенният ефект на Маралския корен по отношение на главния мозък се изразява в повишена умствена работоспособност, подобрена памет и устойчивост на стрес.
Билкарят Дейвид Уинстън в книгата си “ Адаптогените: Билки за сила, издръжливост и намаляване на стреса” , казва, че Маралският корен се използва в народната медицина на Сибир, там, където той расте и има вековна история на употреба, “ за да подобри и повиши физическата и сексуалната енергия, да подобри настроението и концентрацията, както и да помогне на хората да оцелеят в суровия и непридвидим климат на Сибир ”.